Тя кимна. Често си мислеше, че не е честно елитните музиканти да решават бъдещето си, преди да са научили много за живота.
— Трябва да отидеш на стълбите на Сакре Кьор с термос вино по залез — каза му тя. — Центърът „Помпиду“, ако харесваш модерното изкуство.
Той сбърчи нос.
— След това музеят „Орсе“ — продължи да изброява тя. Открай време харесваше Дега, като момиче беше влюбена в красивите му балерини, а по-късно и в „L’absinthe“35. — Отиди в музея „Роден“. Великолепен е. Творбите му са изложени в собствения му дом. Има и скулптури на Камий Клодел. Изключително красиви произведения. Заредени с чувство.
— Клодел? Той пък кой беше?
— Любовницата на Роден.
— Ама каква е тая работа с французите и техните любовници? — попита той.
— Да не би да е различно при другите?
— Да. Например американците.
— Бил Клинтън ли? — засече го тя.
— А, не започвай с него. Говоря ти за истинските американци. Рок звездите и политиците не се броят.
— А художниците се броят — пошегува се тя. — Така и не разбрах защо американците толкова държат на личния живот на обществените фигури. Като че ли сексуалните подвизи на мъжа имат нещо общо с умението му да управлява.
— А нямат ли? — попита той. — Една свирка в Овалния кабинет през работно време, например.
— Да не би да обвиняваш човек, че е отишъл да се поразходи, за да се освободи от стреса?
Той се ококори.
— Да не би да сравняваш следобедна разходка с орален секс със стажантка? Ти си невероятна жена.
— Вземи нашия Митеран — изтъкна тя. — Беше женен, със синове, и имаше дъщеря от любовницата си. Любовницата и дъщерята бяха до останалата част от семейството на погребението му. Никой нямаше нищо против. Според французите на хората не им влиза в работата какво вършиш. Освен това проявяваме повече здрав разум към тези неща. Не че ги правим по-често от вас, но не сме чак толкова възмутени, когато се случи нещо подобно. Дори Елисейският дворец, където живеят френските президенти, е бил построен като резиденция за любовницата на Луи XV, мадам Помпадур. В Америка вие сигурно щяхте да изгорите сградата до основи.
Когато сервитьорът дойде, Пи Джей наблюдаваше внимателно как Делфин поръчва.
Изпиха бутилка вино и по чаша шампанско с десерта. Без Анри атмосферата беше коренно различна. Почти не говориха за работа. Пи Джей се оказа по-приятен събеседник, отколкото тя предполагаше, обсъждаха филми, филмови звезди, които бяха разбунили духовете в Америка, и начина, по който страната му се беше променила след терористичните атаки. Когато вечерята приключи, Пи Джей настоя да плати.
— Толкова се радвам, че дойде — призна той. — Благодаря ти.
Канеше се да се сбогува и тя усети разочарование. Представи си как се прибира в апартамента си, тихото жужене на телевизора в хола, включен на новините.
— Трябва да отидеш и във Версай — подхвана отново старата тема. — Дворецът й градините са невероятно красиви. Пътуването с влака е много приятно. Ще минеш през много симпатични градчета.
— Добре. Благодаря. Слушай, ще бъде ли невъзпитано, ако те поканя на питие?
Сърцето й затрепка.
— Ни най-малко. Знам едно приятно място.
След няколко минути тя вече даваше напътствия на таксиметровия шофьор да ги откара до „Отел дьо Грийон“. На тъмната задна седалка Пи Джей протегна ръка към предпазния колан и пръстите му докоснаха нейните.
— Трябва да кажа на Анри какво сме намислили — рече тя.
Думите й прозвучаха странно, но той гледаше през прозореца към профучаващите сгради.
— Градът е много красив — изтъкна Делфин. — Няма друг като него.
Написа есемес на съпруга си: „Американецът иска още едно питие. Прибирам се скоро, надявам се.“
Анри отговори бързо: „Горкичката. Извинявай! Благодаря ти, че се съгласи.“
— Какво е това? — посочи Пи Джей.
Тя погледна към неоновата реклама над градините „Тюйлери“.
— Летен карнавал.
— Да отидем ли? — предложи Пи Джей.
— Сега ли?
— Разбира се.
Той се ухили. Тя помоли шофьора да спре на портата. Вътре цигански оркестър дрънкаше на тамбурини, семейства се бяха настанили до масите за пикник, пиеха вино, ядяха палачинки и захарен памук. Деца скачаха на батути и сякаш летяха във въздуха. Двамата тръгнаха по пътеката и минаха покрай къща с призраци, след която имаше поне двайсет различни игри. Някакъв човек слизаше с олюляване от въртележка.