Съботата прекараха в леглото й, говориха си, любиха се часове наред, докато не се сетиха, че цял ден не са хапвали нищо. Късно вечерта тя му приготви стек алангле.
В неделя сутринта се събуди сама и го завари в хола. Той беше отворил кепенците и гледаше навън.
Заведе го на пълния с народ открит пазар под железопътната линия на булевард „Дьо Гренел“, където ходеше два пъти в седмицата. От двете страни на алеята имаше поне сто сергии, всичките красиво подредени, с много вкус. На някои се продаваха зрели плодове: череши, горски плодове и ревен; огромни домати и патладжани, артишок, гъби — дълги и тънки или широки и месести; на трети бяха изложени поне трийсет вида маслини в обикновени квадратни тенекии и какви ли не подправки и ядки. Пи Джей снима poissonneries39 със сребърни риби и миди, пъстърва, прозрачни пурпурни октоподи върху легло от листа и лед. Тя посочи fromagerie40, която се държеше от баща и дъщеря. Имаше над двайсет пити сирене, от които те режеха парчета и ги увиваха в бледосиня хартия. На сергия за колбаси имаше каци с говеждо по бургундски, паеля и малки пилета, които се печаха на грил. Доставчикът флиртуваше с всяка възрастна госпожа, която теглеше количка за покупки. Бялата му престилка беше изпръскана с кръв. На цветните сергии имаше рози и кали в розово. Най-различни божествени миризми изпълваха пазара, оживял в очакване на удоволствието от хубава храна и напитки.
Тръгнаха бавно към дома по авеню „Дьо ла Мот Пике“ и ядоха яркочервени fraises41. Тя с удоволствие наблюдаваше как той рее поглед към Айфеловата кула, която тя виждаше всеки ден.
— Не ми се тръгва от Париж — призна той.
— Тогава недей — рече тя. — Ти си човек на изкуството. Можеш да живееш навсякъде.
В този момент тя повярва, че вероятно има начин да продължат. Не можеше да си представи, че той ще си тръгне.
— Животът ми е в Ню Йорк — отвърна Пи Джей. — Не ми отговаряй веднага, просто си помисли. Би ли дошла с мен?
— Знаеш, че не мога — отвърна тя.
Той кимна.
— Знам, че не устройва никого от двамата, но се влюбих в теб.
— Не говори така — рече тя, макар да имаше чувството, че също се влюбва. Напомни си, че трябва да е силна — мъжете като него даваха обещания, които не можеха да изпълнят.
— Много мислих — отвърна той — и съм сигурен, че чувствата ми са истински. Не е защото сме в Париж или защото ти не си свободна, нито защото си красива. Обичам те. Това е.
Тя кимна и не отговори, уплашена от онова, което може да обещае, ако проговори.
— Ще се преместя в Париж, ако пожелаеш — заяви той. — Но не и по този начин. Не и докато си омъжена за друг и трябва цял живот да се крием.
За пръв път този уикенд Делфин се замисли за Анри. Той беше сам на вилата, както никога досега. Сигурно през целия уикенд беше чел и слушал музика, беше се притеснявал за съпругата си, която му се струваше малко отнесена през изминалата седмица. Едва ли се е хранил, след като нея я нямаше, за да му напомня. Докато беше ерген, живееше на супи от консерва.
— Ти още ли си влюбена в съпруга си? — попита Пи Джей. — Извинявай. Нямам право да питам.
— Никога не съм била влюбена в него. Не и по този начин. Но не става въпрос дали съм влюбена, или не.
В този момент забеляза проблясък на надежда у него, макар той да не каза и дума.
В понеделник имаше стачка на служителите в метрото. Тя се замисли за Пи Джей, докато се занимаваше с документацията и показваше на момченце и майка му колекция от сравнително евтини африкански инструменти — балафон. Двоен кларинет от Египет. По обяд Пи Джей се обади, за да каже, че ще вземе такси и ще дойде. Тя затвори магазина за обедна почивка и двамата се разхождаха дълго из Монмартър, докато Анри изнасяше лекция в Сорбоната. Показа му блока, в който беше израснала, на тясна уличка, която, макар и скромна, беше само на две пресечки от изключителния квартал, пълен с voies privées42.
— Живеехме на петия етаж — каза тя. — Нямаше асансьор. Тук, в Париж, бедни и богати живеят в една сграда. Колкото по-беден си, толкова по-малък е апартаментът ти и толкова на по-висок етаж е.
Той се разсмя.
Когато му показа тухлената къща, в която беше живяла, преди да се пренесе при Анри, той ахна.
— Красота — възкликна и я снима. — Как си я е позволил баща ти?
— Хазяйката го обичаше. Той даваше уроци по пиано и на нея, и на всичките й приятелки. Освен това й свиреше винаги когато тя пожелаеше.