Кейт седеше със сестра си, зет си и Дан, сложил Ейва на скута си. Покрай тях сякаш на кънки се плъзгаха сервитьори във фракове, предлагаха подноси шампанско, кюфтенца от раци, пелмени, пилешки шишчета и още поне сто вида хапки.
Започна да се смрачава. Кейт срещна погледа на Джеф и той се усмихна.
— Връщам се веднага — рече тя и целуна Дан по бузата.
Запромъква се сред гостите и чу късчета от разговорите им, които й се сториха смешни, както бяха извадени от контекста: Без глутен е, но ако питаш мен, това е просто начин да прикриеш хранително разстройство… Дори ФДР50 не беше ФДР. Не новият подход спаси икономиката, ами войната. Дните ни на ковачи на война отминаха. Какво сега?… Изключиха я от списъка за приемане и ни се налага да чакаме още два месеца като всички други тъпаци…
Стигна до братовчед си и се прегърнаха. Излязоха от тентата, за да се чуват по-добре.
— Успя — започна тя.
— Да.
Джефри протегна лявата си ръка, сякаш за да покаже доказателството.
— Казах ли ти как са направени пръстените ни? — попита той.
— Не.
Запита се колко ли време ще изчакат, докато му кажат, че пръстенът му е липсвал през целия ден. Сигурно след като обърнат още две чашки.
— Търсехме два отделни мъжки пръстена в бижутерията в Стокбридж, където ходи ти — започна той. — Аз обаче се влюбих в женски пръстен. Беше необичаен, с два едри диаманта, еднакви по форма и размер, заобиколени от малки. Трябваше да прилича на нещо като пчела. Както и да е, страшно ми хареса идеята и двамата да носим част от едно цяло. Затова бижутерът го претопи, раздели двата камъка и ги направи на два отделни пръстена. Готино, нали?
Тя кимна.
— Този диамант е сигурно на повече от сто години. Направо да не повярваш. Виж как блести. Понякога се питам кой ли го е носил преди мен. С Тоби се чудехме дали чужд пръстен няма да ни донесе лош късмет. Ами ако другата двойка, или двойки, са се намразили след време? Ами ако браковете им са били кофти?
Тя си спомни думите на бижутера, че пръстенът бил намерен в такси. Никога нямаше да каже на Джеф.
Беше сватбеният му ден и тя много го обичаше, затова отговори:
— Според мен браковете им са били хубави. Този пръстен ще ти донесе любовта на вековете.
Той я целуна по челото.
— И аз мисля така.
Кейт погледна камъните. За момент се запита откъде са, много по-назад във времето, отколкото Джеф си представяше. Къде ли са били изтръгнати от земята и от кого? Пръстите на колко хора са украсявали през изминалото столетие? По всяка вероятност повечето собственици вече бяха мъртви, а любовта им се бе оказала нетрайна, както на всички други. Тя изрече безмълвна молитва да са били щастливи, доколкото е възможно. Стисна ръката на братовчед си и се върнаха на партито. Кръглата луна беше надвиснала над градината и осветяваше нощта.
Бележка на автора
През 1995-а „Де Беерс Кънсолидейтед Майнс“ прекъсва работните си взаимоотношения с „Н. У. Еър“ след петдесет и седем години и прехвърля бизнеса на агенция „Дж. Уолтър Томпсън“. „Еър“ не успява в опитите си да регистрира като запазена марка „Четирите качества на диамантите“, „Диамантен пръстен за годишнина“ и „Диамантите са завинаги“. Агенцията е закрита през 2002-ра.
Мери Франсес Зерети умира на 11 април 1999 г., на осемдесет и три години. Две седмици преди смъртта й списание „Адвъртайзинг Ейдж“ обявява „Диамантите са завинаги“ за мото на века. И до днес тези думи се използват по цял свят.