Тя се съгласи, макар да не беше сигурна дали иска. Отидоха в кафенето на ъгъла. Той поръча café au lait12, а тя citron pressé13, тъй като не искаше кофеинът да повлияе на и без това опънатите й нерви. И двамата запалиха цигари, поговориха за музика, което, изглежда, беше единственото, което ги свързваше. Бяха единодушни по отношение на великите композитори: Бах, Бетовен, Шопен, Малер. Той сподели, че любимите му са Равел и Дебюси.
Делфин се усмихна. Баща й също предпочиташе френските композитори и много се гордееше с тях. Представяше си го как свири „Лунна светлина“14 на пианото в хола на мадам Делкур, когато тя се връщаше на обяд от училище.
— Напоследък слушам много Арво Пярт — призна тя. — Обожавам музиката му. В нея има душа, а е измамно семпла, струва ми се. Изглежда, най-семплото понякога е най-трудно за разбиране.
— Глупости! — сопна се Анри.
Тя се изненада от разпаления му тон и разбра, че изражението й е красноречиво.
— Много се извинявам — рече той. — Наистина не знам какво ми става днес. Странна работа. — Тя предположи, че е заради магазина, но Анри побърза да обясни: — Не се интересувам от съвременни композитори — призна той. — Пярт, поставен до Шуберт, Брамс или Брукнер, изобщо не е на ниво.
Баща й вечно я предупреждаваше да се пази от фенове на Брукнер.
Анри продължи да обяснява, че било трагедия, че най-хубавата музика е създадена в миналото. Той не уважаваше нито един съвременен композитор. „Новото поколение“, както ги наричаше презрително, като Пярт, Такемицу и Филип Глас, били банда млади грубияни.
— А вие откъде сте толкова добре запозната с класическата музика? — попита той. — Децата на Дюбре споменаха баща ви. Той музикант ли беше?
— Пианист — уточни тя. — Учил е в Парижката консерватория.
Пропусна да каже, че изкарваше пари, като свиреше Гершуин и Коул Портър в бара на един хотел, и намаляваше наема, като даваше уроци на хазяйката и организираше за нея и приятелките й импровизирани рецитали. Анри й правеше впечатление на сотсе15, напрегнат и прекалено сериозен. Кой знае какво щеше да каже по този въпрос.
Той й разказа, че неговият баща е учил цигулка като дете и го насочил в същата посока.
— Обичам музиката повече от всичко — рече той. — Само че нямам талант.
Тя кимна.
— И с мен е така.
— Татко беше колекционер и аз тръгнах по неговия път — продължи Анри. — Когато бях на седем, осем, девет, обикаляхме битаците и разпродажбите в различни къщи и обществените търгове из цяла Европа, за да съберем колекцията, която притежавам днес. Тя покрива времето от петнайсети до деветнайсети век.
— Имате ли любим инструмент? — полюбопитства тя.
— Имам един съвършен лък на Франсоа-Ксавие Турт — отвърна той.
— Аха.
Баща й беше разказвал за Турт, който унищожавал всеки лък, който не бил безупречен, творенията му подчертавали до съвършенство звука на цигулката в края на осемнайсети и началото на деветнайсети век, а сега се продавали приблизително на цената на ново ферари.
— Но не ми е любим — отвърна Анри и тя реши, че той иска да се похвали.
— Така ли?
— Не е.
— А кой ви е любим?
— В годината на раждането ми, татко купил цигулка Страдивариус за смешни пари. Подари ми я на десетия рожден ден. Друга, създадена същата година, се продаде за два милиона долара в Америка. Моята е била на генерал от армията на Наполеон. След продажбата много хора се свързаха с мен, но нямам намерение да се разделя с нея просто така.
Тя се отдръпна изненадано.
— Къде я пазите?
— У дома, в кабинета ми, в стъклен шкаф.
Истинска трагедия бе, че никой нямаше да свири на тази цигулка. Колко жалко, такъв съвършен инструмент. Беше като птица, хваната в клетка. Това влияеше зле на цигулката. Анри беше лютиер, би трябвало да го знае.
— Давали ли сте я под наем?
— Веднъж.
Анри допи кафето си и отхапа от шоколадчето в чинийката.
— Ако знаех колко струва цигулката преди двайсет години, сигурно щях да я продам. След това щях да съжалявам.
Тя кимна. Той се опитваше да обясни, макар да не бе сигурна какво точно.
— Децата на Дюбре прибързват. Виждат, че в това има пари и искат да ги получат.
— Може би има нещо повече — отвърна тя. — Може би просто обичат магазина, но не могат да го задържат.