Частните покои на игуменката се намираха в дъното на манастира, в противоположния край на стаята на Анета. Когато почука на вратата на игуменката, веднага беше посрещната от жена, която, за огромна нейна изненада, не беше облечена нито като монахиня, нито дори като послушница, а в униформата на обикновена прислужница. Стаята, в която я поканиха, беше голяма и имаше няколко прозореца, разкриващи гледка към градината. В един от ъглите имаше огромна камина, в която въпреки горещината навън гореше огън.
— Заповядай, влез, сестро!
Едва когато чу този глас, Анета си даде сметка, че игуменката също е тук. Дребна и с крехки кости, тя седеше в другия край на стаята, на стол край един от отворените прозорци. Прислужницата очевидно тъкмо й помагаше за тоалета, защото, макар и напълно облечена, старата монахиня беше все още с гола глава и косата й падаше по раменете й. От вниманието на Анета не убягна фактът, че въпреки правилата в ордена, косата на възрастната жена не беше ниско подстригана, а все така дълга като някога. Стелеше се като сребро, фина и тънка като паяжина, чак до средата на гърба й.
— Не се страхувай, сестро! Ела и седни до мен!
Приемаща напълно невъзмутимо състоянието си, старицата потупа втори стол, който беше поставен пред нейния. Анета се приближи почтително и седна, както беше помолена. Прислужницата зае своето място зад сестра Бонифача и отново започна да реше косата й.
Анета се огледа. Стаята беше подредена като покои на благородничка. Стените бяха украсени с разнообразни гоблени и завеси от дамаски и кадифета в ярки цветове. Над камината висеше картина на Благовещение — крилете на ангела бяха покрити с блестящ златен варак. На масичка до огнището бяха поставени няколко книги с кожени корици и отново златен варак по гръбчето. Виждаха се няколко пера и хартия, печати и восък за печати. В двата края на стаята имаше две ракли, доста по-големи и по-тежки от тези на Анета, красиво изрисувани с ловни сцени.
— Виждам, че гледаш раклите ми — макар сестра Бонифача да изрече тези думи със сериозен тон, на Анета й се стори, че двете жени си размениха весели погледи. Въпреки многото й години, гласът на старицата беше едновременно ясен и спокоен, глас на жена, която никога не се е съмнявала в способността си да командва. — Казаха ми, че ти също имаш такива, така ли е?
Анета се беше подготвила да се защитава енергично от всякакви нападки, но благородното поведение на игуменката я обезоръжи дотолкова, че се чу да изрича с непривична за нея кротост:
— Да, преподобна майко.
— Сестра Пурификасион е крайно разтревожена по този повод.
Тъй като не беше сигурна как да тълкува тази забележка, Анета пак повтори:
— Да, преподобна майко.
След което се подготви да изслуша лекцията за гордостта и неподчинението, която смяташе, че ще последва.
Но за нейна огромна изненада игуменката като че ли изобщо не беше впечатлена от мисълта за неподчинението на Анета и очевидно не желаеше да го споменава. Вместо лекция старицата се загледа през прозореца и изрече:
— Погледни гледката, която имам. Красива е, нали? Ако знаеш накъде да гледаш, между онези тополи там можеш да видиш лагуната!
Анета се загледа и кимна усмихнато, питайки се дали сестра Бонифача знае, че тя също се радва на стая с красива гледка. Но докато от нейния прозорец се разкриваше гледка на юг, към острова, зеленчуковата и билковата градини на манастира близо до кухните, от прозорците на игуменката се виждаше официалната цветна градина, с геометрично разположените й лехи. Малко встрани се виждаха и тунелът от преплетени дървета, пътеката, обградена от живия плет, гротото с фонтана и езерцето с шараните, в чиито води беше зърнала за първи път отражението на онзи монаркино. При този неочакван спомен за него сърцето й претупа.
— Знаеш ли откога седя тук?
Игуменката направи жест с ръка, която беше толкова разкривена, че приличаше по-скоро на клон от стар дъб, отколкото на човешка плът, като посочи прозореца и градината отвъд.
Този въпрос изискваше ли някакъв отговор? Анета не беше сигурна. И когато не каза нищо, игуменката й се усмихна и отговори:
— Шейсет години! — Засмя се тихичко. — Седя тук от шейсет години! Била съм тук преди всички останали, с изключение може би на Вирджиния и Маргарета, а те са тук от осемгодишни. Представяш ли си? Цял един живот, прекаран зад тези стени! Без съпруг, без деца — само с тази градина!