Елена се загледа отново в небето. При отсъствието на каквато и да било лунна светлина, звездите блестяха по целия небесен свод, толкова ярки и толкова много, че изведнъж й се зави свят и й се стори, че полита към тях. Ето от този момент се ужасяваше най-много, но знаеше, че е крайно време да говори.
Затвори очи и изрече:
— Мариам?
— Да?
Елена реши, че няма никакъв друг начин да го каже освен направо.
— Останалите смятат, че тя ни носи нещастие.
— Нещастие ли?
Дори и да имаше нещо като раздразнение в гласа на Мариам, Елена не го долови.
— Не си ли забелязала, че не желаят да се доближават нито до нея, нито до детето й? — рече.
— Хммм — изсумтя неопределено Мариам.
— И сякаш това не е достатъчно, ами и работата ни не е много… селата изглеждат все повече… — на Елена й беше много трудно да изрази мислите си, но все пак добави: — Ами, хората просто изглеждат странни, не мога да го обясня…
Значи Елена също го беше забелязала.
— Просто са бедни, това е — сопна се грубо Мариам. — Вината е моя, не трябваше да избирам този маршрут.
— Виж какво, тя ще трябва да си плати по някакъв начин за подслона и храната. Знам, че не искаш да чуваш за това, но…
— Тогава защо го казваш? — извика Мариам, но толкова рязко, че Елена се сви от страх.
Все пак знаеше, че трябва да продължи този разговор.
— Останалите смятат, че тя ни е в тежест, тя и детето й.
— А ти? Ти какво смяташ? — изгледа я Мариам. Когато Елена не отговори, тя добави: — Все пак ни платиха, за да я вземем, при това ни платиха пребогато — сама го каза!
— Тя не може да работи, вероятно никога няма да може. А ние нямаме достатъчно храна…
— Но тя яде колкото едно птиче!
— … а не можем да изядем нито коня, нито козата — продължи търпеливо Елена. — Но ако решиш да…
— Какво да реша?
Елена отвори очи и си наложи да продължи:
— Вече сме говорили за това.
— Да я изложа на показ? Не! И толкова!
— Виж какво, знам, че си имаш своите основания…
— Основания ли? Да, разбира се, че имам основания! И точно ти, Елена, точно ти би трябвало да ги знаеш най-добре! А в момента не се различаваш по нищо от онзи мерзавец Бочели!
В продължение на няколко минути двете лежаха, без да си кажат нищичко. Но след известно време Мариам усети тънката и костелива ръка на Елена да, се плъзга в нейната груба лапа — остана там, докато пръстите на Мариам не се отпуснаха около нея.
— Никой не е казал, че ще бъде… ще бъде… както е било… — смотолеви по едно време Елена.
— Така ли мислиш?
Мариам се вторачи невиждащо в нощното небе. Дори и днес, след толкова години заедно, наивността на Елена за света продължаваше да я удивлява.
— Елена, ако не си забелязала, нека ти напомня — счупили са краката на майка й! — отбеляза и тръсна глава, сякаш искаше да се отърве от някаква мисъл. После измъкна ръката си от нейната и прокара пръсти по голите си ръце, опипвайки познатите белези, които ги изпъстряха и обезобразяваха и образуваха загрубели петна с размерите на дупки от куршуми. — Нямаш никаква представа на какво са способни тези зверове мъжете!
През тази нощ Мариам не успя да мигне. В главата й нахлуваха толкова много мисли — като дервиши, които се въртяха ли, въртяха, докато накрая се уплаши да не полудее.
Като водач на женска трупа тя беше свикнала да носи на раменете си целия товар на тяхната уязвимост. Беше й станало втора природа винаги да бъде нащрек, да се опитва да отгатва какви са истинските намерения на хората около тях, да тълкува ту поглед, ту жест, да възразява, да успокоява, да бъде готова да потегли, ако трябва и на мига, ако долови промяна в атмосферата наоколо. Още от сформирането на трупата им преди седем години те бяха принудени непрекъснато да компенсират безкрайното оскърбление, което нанасяха на обществото с това, че бяха само жени без мъж, който да ги контролира и да ги води. Но нищо от преживяното до този момент не можеше да се сравни с грозното предчувствие, което я преследваше от известно време насам.
Откакто напуснаха Месина, Мариам беше преследвана от почти постоянно чувство за опасност. Дали не беше просто от това, че по пустите пътища беше по-опасно, отколкото в градовете? Тук хората определено бяха по-намусени, по-суеверни, по-склонни да се обърнат срещу тях. Мариам познаваше до болка последиците от лошата преценка. И сега се помести притеснено върху одеялото.