Выбрать главу

Лора Джо Роуланд

Дим Мак

Период Генроку1,

Година VIII,

Месец IV (тоест май 1695 г.)

Пролог

Мощен изстрел изтрещя в крепостта Едо2, отекна над града и отзвуча надолу по хълма. На пистата за надбягвания застаналите при стартовата линия пет коня се устремиха напред. В бронирани туники и с метални шлемове на главата ездачите самураи се снишиха на седлата. Стиснали къси камшици, с резки удари и отривисти викове те пришпорваха галопиращите животни да ускорят бяг. Сред оглушителен тропот препускащите копита вдигаха наоколо гъсти облаци прахоляк.

Дългата овална писта бе заобиколена от дървени ложи, подредени амфитеатрално и защитени от слънцето с раирани навеси. Вътре висши длъжностни лица следяха ездачите и шумно ги насърчаваха. Войниците, които патрулираха по разположения околовръст каменен зид и извисяващите се над него наблюдателници, махаха и крещяха окуражително. Първоначално конете галопираха шия до шия, но още при първия завой се скупчиха и се заблъскаха един в друг, докато жокеите настървено се бореха за място в най-вътрешната ивица на пистата. Те размахаха камшици срещу съперниците си. По конската плът и доспехите заплющяха кожени ремъци. В яростна надпревара за челното място жокеите се засипваха със свирепи заплахи и обиди. Конете се блъскаха и цвилеха. След като взеха завоя, от групата се откъсна ездач върху дорест жребец.

Усещането за мощ и бързина отприщи в гърдите му див възторг. Ударите на сърцето му се ускориха в ритъм с тропота на конските копита. Врявата отекваше в шлема му. През визьора си за миг зърна зрителите — от скоростта махащите ръце, ярките роби и разгорещените настървени лица се сливаха в замъглена пъстроцветна лента. Изкрещя победоносно, опиянен от безразсъдна смелост. Този нов кон си струваше златото, което бе платил за него. Щеше да си възвърне цената му от спечелените залози и да покаже на всички кой е най-добрият ездач в столицата.

Носейки се устремно по пистата, успя да излезе една дължина пред останалите. Хвърли поглед през рамо и видя, че се опитват да го догонят двама ездачи — по един от всяка страна. Съперниците му се наклониха и размахаха камшици. Ремъците отскочиха от ризницата му. В опит да го забави единият ездач сграбчи юздите на коня му, а другият се вкопчи в туниката му. Безпощаден в желанието си за победа, той удари с камшика си по шлемовете им. Двамата изостанаха. Публиката ревеше възторжено. С тържествуващ вик водачът взе следващия завой. Групата зад него се носеше в яростен галоп, но той успя да накара коня си да усили своя бяг и увеличи преднината, устремен към финиша.

Внезапно в съзнанието му изникна образ на конник. Черен като нощ и с чудовищни размери, този зловещ съперник го застигаше. Стъписан, хвърли поглед назад, но единственото, което видя, бяха познатите ездачи, препускащи зад него сред облак прах. Заби пети и размаха камшик. Конят му се хвърли мощно напред, увеличавайки разстоянието, което го делеше от останалите. Стотина крачки по-напред се виждаше финишът. Там стояха двама самураи с червени флагове в ръце, готови да отличат победителя.

Но в следващия миг образът на чудовищния конник нарасна заплашително. Носеше се тъй близо до него, че всеки миг сянката му щеше да го затисне. Усети жестока, пронизваща болка зад лявото око, сякаш някой бе забил нож в черепа му. От гърдите му се изтръгна вик. Болката запулсира, сякаш безпощадното острие проникваше все по-дълбоко. Изстена, изтерзан и стъписан. Какво ставаше с него?

Слънчевата светлина заискри с яркост, която прогори очите му. Пистата, самураите на финиша и зрителите се размиха в ослепителен блясък, сякаш светът бе лумнал в пламъци. Сърцето му блъскаше в оглушителен, неистов противовес на пулсиращата болка. Външните звуци се стопиха в неясен монотон. Ръцете и краката му изтръпнаха. Не усещаше коня под себе си главата му сякаш се бе отделила от тялото. Вече си даваше сметка, че нещо не беше наред. Опита се да нададе вик за помощ, но от устата му излезе само нечленоразделен грак.

При все това не изпита страх. Чувство и мисъл бяха отлетели като пометени от вятъра окапали листа. Ръцете му отмаляха, юздите се изплъзнаха. Тялото му се бе превърнало в отпуснат върху седлото безжизнен товар. Черният конник го задмина — тутакси ярката блестяща светлина се събра в една-единствена точка и пред очите му се спусна пелена от непрогледен мрак.

Светлата точка се стопи. Светът изчезна в черно безмълвие. Съзнанието угасна. Той пресече финиша, свлече се от седлото и се строполи на пътя на връхлитащите коне и ездачи.

вернуться

1

Септември 1688 — март 1704 г. — Б.пр.

вернуться

2

Старото име на Токио. — Б.пр.