Свещениците запалиха каменните фенери и после тамяна в металната съдина. Въздухът се изпълни с ароматен дим. Започнаха да припяват молитви, забиха барабаните в бавен и звучен ритъм и задрънкаха звънчетата. Шогунът пое тържествено към светилището. Спря при масата, където постави своята кутия с четирийсет и девет питки от пшенично брашно, напълнени с подсладен пастет от червен боб — приношение за мъртвите, което символизираше броя на костите в тялото на един убит войник. Сведе за момент глава към ръцете си, събрани молитвено до гърдите, и после пусна в съдината чашка с тамян. Владетелят Мацудайра пристъпи напред и повтори ритуала. Дойде ред и на Сано. Докато отдаваше безмълвна почит на своите паднали воини, той бе връхлетян от емоции.
Срам обагряше признателността му, че е останал жив. Струваше му се несправедливо един човек да оцелее, а толкова други да загинат, да стои сега тук тялом, а воините му — само духом. Изпитваше болезнена скръб, защото собствената му победа бе предшествана от тяхната гибел. Застанал редом с шогуна и владетеля Мацудайра до светилището, той наблюдаваше как останалите от процесията изпълняваха церемонията. Участниците бяха седемдесет и четири, всеки от тях представляващ по един войник от жертвите на Призрака. Между тях бяха членовете на съвета на старейшините, други висши служители и мъже роднини на загиналите. Но трийсетимата тежко ранени и осакатени — в това число капитан Накай, все още парализиран въпреки старанието на най-добрите лекари — не бяха представени. Сано бе обзет от вина, по-съкрушителна от ударите, които бе понесъл по време на битката с Кобори.
Церемонията отиваше бавно към своя тържествен край. Музиката спря. Свещениците се оттеглиха. Хората взеха да се събират на малки групи около светилището, разговаряйки с приглушени гласове. Генерал Исогай се приближи до Сано и каза:
— Поздравления за победата ви.
— Искрени благодарности.
— Трябва да ви се извиня за позорното поведение на моите войници — покруса бе заменила обичайно ведрото настроение на генерала. — Веднага щом ги събера, дезертьорите ще бъдат принудени да извършат сепуку.
— Може би това е твърде сурово наказание, особено при подобни необичайни обстоятелства — каза Сано. — Те бяха добри, смели воини. Призракът ги накара да загубят разсъдъка си.
Той бе простил на Маруме и Фукида, задето го бяха изоставили. Беше им забранил, освен това да извършат ритуалното самоубийство, макар че те го бяха умолявали да им позволи да изкупят своя позор.
— Не искам повече да се погубва живот заради него. А и тези хора са ни нужни.
Генерал Исогай изглеждаше непреклонен.
— Аз съм длъжен да поддържам строга дисциплина. Сепуку е обичайното наказание за дезертьорство. Ако се допускат изключения, това ще отслаби морала на армията. Не мога да го позволя. Но ако вие ми наредите да пощадя изменниците…
За миг Сано се изкуши от идеята, но после отвърна с неохота:
— Не. Постъпете така, както ви повелява дългът.
Макар че имаше властта да се разпореди, както реши, и той също както генерал Исогай бе обвързан със самурайския кодекс на честта. Заобикалянето му щеше не само да наруши принципите му, но и да го направи твърде уязвим за атаки. При все това предстоящата смърт на дезертьорите му тежеше не по-малко от гибелта на погубените от Кобори войници. Щом генерал Исогай се отдалечи, към Сано с бързешком се приближи Йоритомо.
— Моля, позволете да изразя възхищението си от победата ви над Призрака! — очите на младежа искряха от възхищение.
Шогунът се присъедини към тях.
— А-а, Сано сан. Ти спаси всички ни от Призрака. Сега се чувствам много по-добре.
Той въздъхна. В следващия миг се втренчи в Сано и очите му се разшириха от ужас.
— О, Небеса, ама ти изглеждаш ужасно! Цялото ти лице е в синини! Призлява ми, като ги гледам. Заповядвам ти да… ъ-ъ… си сложиш грим, за да ги прикриеш.
А Сано си мислеше, че нищо, казано от шогуна, вече не може да го изненада.
— Да, ваше превъзходителство.
— Хайде, Йоритомо, тръгвай!
И шогунът побърза да се отдалечи, все едно раните на Сано бяха заразни. Йоритомо отправи към Сано — извинителен поглед и го последва.
Приближи се владетелят Мацудайра.