— Движението по „Василисис Софиас“. Бях забравил колко е натоварено в този час на деня.
Янсън сметна, че е по-добре да не го тревожи засега. Агър беше писарушка и подобни явки излизаха извън територията на неговата дейност, дори бяха нарушение на процедурите. Според правилника за всеки опит за установяване на контакт от бивш служител на разузнаването трябваше да се докладва незабавно. Агър беше нарушил правилата още като се съгласи да се срещнат и сигурно нервите му се бяха опънали от шубе.
— Господи, какви бяха тия маневри из целия град. Това шпионска игра ли е? — Усмихна се уморено. — Не ми отговаряй. Толкова се радвам, че се обади, Пол. Тревожех се за теб, наистина. Не знаеш какви гадости говорят по твой адрес.
— Успокой се, стари приятелю — отвърна му Янсън.
Агър като че ли се поуспокои от увереността и самообладанието на Янсън.
— Но аз съм сигурен, че ще успеем да оправим нещата, каквито и да са те. Смятам, че ще се оправим. Остави тия вашингтонски бюрократи на мен. Довери ми се, никой не познава по-добре писарушката от самата писарушка.
Янсън се разсмя главно заради Агър.
— Сутринта забелязах, докато вървях по „Стадиу“, нещо, което ми напомни на другарска сбирка на служителите по сигурността в посолството. Никога досега не съм бил толкова популярен.
— Пълна идиотщина — каза Агър, — но се говори, че си приел някаква работа, която не е трябвало да приемаш, Пол.
— И?
— Всички искат да знаят кой ти е възложил работата. Според някои става дума за шестнайсет милиона.
— Как може някой да си го помисли, Исусе. Всички ме познават.
Погледът на Агър го изучаваше.
— На мен няма какво да ми обясняваш. Виж, всички са откачили. Но аз съм убеден, че можем да оправим нещата. — След това почти небрежно добави: — Е… вярно ли е, че си приел работата?
— Да, приех да свърша нещо за Питър Новак. Неговите хора се свързаха с мен. Имах дълг към него. Както и да е, бяха ме препоръчали от Държавния.
— Слушай, работата е там, че от Държавния департамент отричат.
— Какво?
Вдигна рамене извинително.
— Държавният департамент отрича. ЦРУ също. Не знаят дори какво точно се е случило на Анура. Съобщенията са противоречиви, най-малкото непълни. Но се говори, че са ти платили да направиш така, че Питър Новак никога да не напусне острова.
— Това е безумие.
Агър отново вдигна рамене безпомощно.
— Интересно, че използваш тази дума. Казаха ни, че ти си обезумелият, макар че формулировката е по-завързана. Асоциативно разстройство. Посттравматична реакция…
— Изглеждам ли ти луд, Агър?
— Разбира се, че не — отговори веднага Агър. — Разбира се, че не. — Последва неловка пауза. — Но виж, всички знаем какво си преживял. Месеци мъчения във Виетнам. Искам да кажа, побоищата, глада — сигурно ти се е отразило. Рано или късно ще ти се отрази. Исусе, онова, което си изтърпял… — След това добави с по-тих глас: — Да не говорим за нещата, които ти си извършил.
Ледени тръпки полазиха Янсън.
— Нелсън, какви ги дрънкаш?
— Просто, че има много хора, които се тревожат по цялата верига на разузнаването.
Наистина ли смятаха, че е откачил? Ако бе така, нямаше да го оставят да се разхожда свободно, не и с информацията, която един бивш агент от Консулски операции имаше в главата си — познаването на процедурите, информаторите, мрежите, които все още действаха. Изтичане на информация можеше да разруши структури, градени с години, така че нямаше да го допуснат. Янсън много добре знаеше каква е официалната процедура в подобни случаи.
Въпреки непоносимата жега го втресе.
Агър се разсмя притеснено.
— Не съм експерт в тия неща. Говорят, че си изглеждал благонадежден, убедителен, стабилен, но че шестнайсетте милиона са те поблазнили. Аз поне не бих устоял.
— Нямам никакво обяснение за тия пари — каза Янсън. — Може би фондация „Свобода“ има навика да плаща по ексцентричен начин. Стана дума, че ще ми платят. Но не сме преговаряли, не сме уточнявали сумата. Виж, мотивацията ми беше морална. Беше дълг на честта. Знаеш защо.
— Пол, приятелю, искам да изясня всичко това и ще направя всичко по силите си, знаеш много добре. Но трябва да ми помогнеш. Дай ми малко информация. Кога хората на Новак се свързаха с теб за първи път?
— В понеделник. Четирийсет и осем часа след отвличането на Новак.
— А кога са били прехвърлени първите осем милиона?
— Накъде биеш?
— Парите са преведени преди деня, за който твърдиш, че са те потърсили. Преди да знаят, че ще се съгласиш. Преди да са наясно дали ще се наложи да бъде измъкнат. Няма логика.