— Някой попита ли ги за това?
— Пол, те нямат представа кой си ти. Те не знаят за отвличането. Те дори не знаят, че шефът им е мъртъв.
— А как реагираха, когато им казахте?
— Не сме.
— Защо?
— Заповед от горе. Ние събираме информация, а не я разпространяваме. А като стана дума за събиране на информация, затова нашите хора искат да те разпитат. Това е единственият начин. Ако не се явиш, ще си направят съответни изводи и ще предприемат съответни действия. Нали така? Да продължавам ли?
— Господи!
— Пол, трябва да ми се довериш. Можем да оправим тая каша. _Но трябва да дойдеш._ Трябва.
Янсън изгледа аналитика подозрително. Не му убягна начинът, по който тонът му стана по-малко почтителен и по-малко загрижен в хода на разговора.
— Ще си помисля.
— Това значи не, нали? — попита Агър. — Няма да е добро решение.
Докосна с небрежен жест ревера на сакото си и промуши пръста си през илика.
_Сигнализираше на останалите._
Янсън се протегна и обърна ревера. От обратната страна се показа познатият тъмносин диск. Вцепени се.
Гърците не бяха опашка. Бяха _подкрепление_. Следващият им ход беше насилствено отвличане.
— Имам един въпрос, свързан с времето — каза Янсън. — Кога се получи заповедта?
— Имаш предвид заповедта за издирването ти? Не си спомням.
— Кога?
Янсън застана така, че да прикрие действията си от погледите на случайни минувачи, измъкна валтера и го насочи към аналитика.
— О, Боже, о, Боже — извика Агър. — Пол, какви ги вършиш? Тук съм да ти помогна. Искам само да ти помогна.
— Кога?
Янсън притисна валтера със заглушителя в гърдите на Агър, който веднага проговори.
— Преди десет часа. На съобщението беше отбелязано 10,23 часа източно време.
Агър се огледа, без да може да прикрие ужаса, който го обземаше.
— И какви бяха инструкциите, в случай че откажа да се явя? Имаше ли заповед за ликвидиране?
Той притисна револвера още по-силно към гръдната кост.
— _Престани!_ — викна Агър. — Причиняваш ми болка.
Говореше високо, сякаш се е паникьосал. Но макар да не беше оперативен агент, Агър не беше и аматьор. Колкото и да се уплаши, не изпадна в истерия. Виковете му не бяха предназначени за Янсън. Опитваше се да предупреди останалите.
— Да не би да очакваш компания?
— Нямам представа за какво говориш — излъга Агър.
— Съжалявам. Трябваше да те предупредя по-рано. Гръцките ти приятели са възпрепятствани.
— Ах, ти, мръсно копеле!
Думите изригнаха като вулкан, а лицето му пребледня — не от страх, а от гняв.
— Ще ти поднесат извиненията си веднага щом дойдат в съзнание.
Очите на Агър се разшириха.
— Исусе, значи всичко, което говорят за теб, е истина. _Ти си неконтролируем!_
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Таверната в предната част на пристанището беше западнала и мрачна, дъските на пода изкорубени от разливаните през годините питиета, обикновените дървени столове и маси олющени и нащърбени от небрежната употреба и честите свади. Янсън се насочи с бавни крачки към продълговатия бар с поцинкован плот, за да позволи на очите си да свикнат с мрака. В далечния край вляво седеше намръщен моряк и пиеше сам. Не беше единственият моряк в кръчмата, но най-лесно щеше да го заговори. Янсън не можеше да чака повече. Трябваше да се измъкне от Гърция незабавно.
Само миг преди това бе опитал отново да се свърже с личния номер на Марта Ланг. Безуспешно.
„Те дори не знаят, че шефът им е мъртъв“ — бе казал Агър.
Имаше само един човек, от когото Янсън можеше да научи какво става и с когото можеше да разговаря свободно. Но първо трябваше да вземе предохранителни мерки, за да предпази и себе си, и човека, когото смяташе да посети.
Голямото пристанище на Пирея представляваше обширна кръгла издатина, надвиснала над морето. На Янсън му приличаше на разтворена окова или на такава, която всеки момент щеше да щракне. Тук го доведе неволята. Нямаше никакво намерение да уведомява когото и да било за намеренията си. През последните няколко часа обмисли и отхвърли десетки други начини да се измъкне от страната. Без съмнение на летището в Атина вече гъмжеше от агенти. Съвсем скоро щяха да мобилизират преследвачи на големите летища в Солун и по други места. При всички случаи бе опасно да пътува със собствения си паспорт. Тъй като беше замесено посолството, имаше голяма вероятност да са разпратени предупреждения до местата за международни превози. Не посмя да се свърже със своя човек, който се занимаваше с изготвяне на фалшиви документи, тъй като забеляза, че работилничката му в Омония беше под наблюдение. Едно посещение при него можеше да изложи на опасност или свръзката му, или самия него. А оттук и възможността да прибягва за помощ до онези, чието препитание изискваше задълбочено познаване на формалностите на международния транзит или по-точно на тяхното заобикаляне.