Янсън беше облечен в костюм, който не подхождаше за място като бар „Перигаили“, но вратовръзката му висеше развързана под яката, а самият той изглеждаше объркан и почти безпомощен. Пристъпи напред със заучена походка. _Решаваш каква роля ще играеш и след това се обличаш по подходящ начин._ Беше проспериращ бизнесмен, изпаднал в беда. Ако изражението на отчаяние не постигнеше преследвания ефект, две минути в тоалетната и промяна в стойката заличаваше изцяло впечатлението.
Седна точно до моряка и го изгледа с крайчеца на окото си. Беше с яко телосложение и закръгленост, което говореше за голям апетит, но често криеше значителна мускулна сила. Дали говореше английски?
— Шибана албанска курва — измърмори под носа си Янсън, но достатъчно силно да го чуят.
Псувните по адрес на етническите малцинства — особено циганите и албанците — бяха надеждно средство за завързване на разговор в Гърция, където още от древни времена много държаха на чистия произход.
Морякът се обърна към него и се захили. Кръвясалите му очи обаче бяха нащрек. Какво правеше в тая дупка човек, облечен като него?
— Отмъкна ми всичко — продължи Янсън. — Обра ме.
Даде знак, че иска да пие.
— Шиптерска курва ти е откраднала парите, така ли? — попита морякът без грам съчувствие, но с любопитство.
Все пак бе някакво начало.
— Всъщност парите са единственото нещо, което ми остана. Искаш ли да ти разкажа?
Забеляза нашивката върху униформата на моряка: СЛУЖБА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ. Янсън викна на съдържателя:
— Една бира за моя приятел.
— Защо не метакса? — обади се морякът, пробвайки късмета си.
— Това е идея — метакса! — викна отново той. — Двойна. И за двама ни.
Нещо му подсказа, че морякът е запознат с доковете и бреговете на Егейско море и недотам почтения бизнес, който се въртеше там.
Двете чаши коняк „Метакса“ пристигнаха, беше от безцветния вид, ароматизирана с анасон. Янсън си поиска и чаша вода. С неодобрителен поглед съдържателят му подаде жълтеникава чаша възтопла вода от чешмата. Никой бар не работеше, за да пълни коремите на клиентите си с вода, без да се брои водата, с която разреждаха алкохола.
Янсън заразказва на компаньона си как влязъл в една кръчма, докато чакал ферибота на Зеа Марина.
— Тъкмо бях излязъл от петчасова среща. Сключихме сделка, за която преговаряхме месеци наред. Затова ме изпратиха тук лично да се заема. Местните представители са гола вода. Никога не знаеш за кого работят.
— А с какво се занимава компанията ти, ако не е тайна?
Янсън обходи с поглед заведението и очите му се спряха на керамичен пепелник.
— Керамика — отговори той. — Керамична изолация за електрически уреди — Засмя се. — Съжаляваш, че ме попита, нали? Е, не е приятна работа, но все някой трябва да я върши.
— А курвата… прекъсна го морякът, гаврътвайки наведнъж коняка.
— Ами, бях доста напрегнат — знаеш какво е „напрегнат“? А момичето започна да ми се умилква, а аз си помислих, какво пък, защо да не се облекча? Отведе ме в някаква дупка долу, не знам точно къде, и…
— И когато се събуди, те беше обрала?
— Точно така! — Янсън даде знак на съдържателя да им донесе още по едно. — Сигурно съм задрямал или кой знае, а тя ме е пребъркала. Добре, че не е намерила парите ми в колана. Предполагам, че е трябвало да ме обърне, но е решила, че може да се събудя. Но ми е отмъкнала паспорта и кредитните карти…
Янсън доближи дясната си ръка до лицето на моряка, държейки халката върху безименния си пръст, показвайки му с пиянски жест докъде може да те доведе свалянето на годежния пръстен. Дишаше тежко, търговски мениджър, който си припомняше преживения предната нощ кошмар.
— Защо не се обърнеш към астиномия? Пристанищната полиция в Пирея познава всички проститутки наоколо.
Янсън покри лицето си с ръце.
— Не мога. Не мога да рискувам. Ако подам оплакване, може да си докарам неприятности. По същата причина не искам да ходя в посолството. Не мога да допусна да се разчуе — имаме представители навсякъде. Знам, че външно не личи, но трябва да си пазя авторитета. А жена ми, Господи — очите му се напълниха със сълзи. — Не бива да научи!
— Значи си голяма клечка? — попита морякът с преценяващ поглед.
— И още по-голям идиот. Как можах да си го помисля дори!
Янсън пресуши чашата си и напълни устата си с подсладения спирт, после се завъртя със стола и допря чашата с водата до устните си. Само тренирано око можеше да забележи, че без да беше допълвана, равнището на течността се бе покачило.