Мъжът имаше пластмасова значка с името му върху нея. Над него с ярки цветове бяха изписани логото и мотото на туристическата компания, в която работеше: „Холидей Експрес Лтд. — пакет удоволствия“.
— Бях мъртвопиян! — протестира Янсън с характерния за по-нисшата средна класа акцент. — Мръсни турци. Това девойче ми обеща някакво шоу, доколкото си спомням, спомена нещо за ориенталски танцьорки.
— Обзалагам се — отвърна мъжът с цинична усмивка. — Колко си наивен.
След като няколко дни бе угаждал на поверените му туристи, сега му бе паднало да си го върне, и то на клиент.
— Но да ме зарежат тук! Платих си пълния пакет за ваканцията, а това не влизаше в пакета, нали така. Да ме зарежат, без да им мигне окото.
— Случва се. Случва се. Някой момък се запива някъде или се загубва. Не може цялата група да изпусне полета заради един човек. Не е разумно, нали?
— По дяволите! Показах се като пълен идиот — каза Янсън с нотка на разкаяние в гласа. — Мислил съм с малката, а не с голямата глава.
— Всички сме грешни, както пише в Библията — отговори мъжът с по-мек тон. — Кажи си пак името.
— Каванах, Ричард Каванах.
Беше му отнело цели двайсет минути кибичене в интернет кафе на улица „Кибрис Сехитлери“, за да се докопа до името на един от клиентите на „Холидей Експрес“.
— Добре. Дики Каванах загазва по време на почивка в Турция и си взима бележка да води почтен живот.
По всичко личеше, че му доставяше огромно удоволствие да дразни злочестия клиент, чиито похождения го лишаваха от възможността да подаде оплакване.
Янсън гледаше кръвнишки.
Мъжът с бялата коса се обади по своя водафон до съдружника на „Холидей Експрес“ в Измир „Томас Кук Травъл“ и разказа за перипетиите на клиента, като спести най-пикантните подробности. Повтори два пъти името. Разговорът продължи близо десет минути, като през повечето време слушаше, а не говореше.
Поклати глава, смеейки се, и затвори.
— Ха-ха! Те си мислят, че си пристигнал в Станстед преди два часа заедно с групата.
— Мамка му — каза Янсън с невярващо изражение.
— Случва се — каза философски мъжът. — Случва се. В митническата декларация пише, че туристическа група от двайсет души ще пристигне, на никой не му се занимава с обработката на документите и компютърът регистрира, че всичките двайсет са на линия. При редовен полет не може да се случи, но чартърните линии са малко по-разхайтени. Само не казвай на шефа това, което ти споделих. „Ниски цени — високо обслужване“ — това е мотото ни. Ако компютърът е прав, сега трябваше да дремеш в магазина си за оптика в Ъксбридж, вместо да кършиш ръце в скапания Измир и да се чудиш дали някога ще видиш дома си. Поне биваше ли я?
— Какво?
— Птичката. Биваше ли я?
Янсън се сконфузи.
— Там е трагедията. Бях твърде пиян и нищо не помня.
Мъжът го потупа успокоително по рамото.
— Мисля, че ще мога да уредя нещата — каза той. — Но си набий в главата, че ние нямаме нищо общо с мръсния бизнес. Дръж си панталоните закопчани, приятел. Както казва моето гадже, внимавай да не извадиш нечии очи. — Той се заля от смях от собствената си шега. — А на всичко отгоре имаш магазин за оптика!
— Предпочитаме името „оптичен център“ — каза Янсън студено, вживявайки се в ролята на горд управител на магазин. — Наистина ли смяташ, че няма да имам никакви проблеми да се върна в Станстед?
Туроператорът заговори тихо:
— Наистина. Това се опитвам да ти кажа. „Холидей Експрес“ ще изчисти всички недоразумения. Ще ти помогнем. Разбираш ли?
Янсън кимна с благодарност, макар да знаеше истинския мотив за внезапната проява на алтруизъм — опасението, че обаждането на туроператора може да е стигнало до централата на фирмата. Замисълът на Янсън бе дал резултат. Той бе поставил компанията натясно: служителите й бяха заблудили британските митнически власти, че някой си Ричард Каванах, с постоянен адрес „Кълвърт Лейн“ 43, Ъксбридж, е пристигнал в Обединеното кралство. Единственият начин да се избегне ревизия на нейната дейност и преразглеждане на лиценза бе да се направи всичко възможно Ричард Каванах наистина да се озове в Обединеното кралство, при това без да се сверяват данните, което би могло да повдигне неприятни въпроси, свързани с проява на небрежност от страна на служителите. Временните документи, които мъжът с изпъкналия гръден кош му подготви — Спешен транспорт/Служител на авиокомпанията, — се използваха главно за превоз на медицински персонал при спешни случаи, но щяха да свършат работа. „Холидей Експрес“ щеше да уреди неприятното недоразумение и „Дики“ Каванах да си иде у дома за отрицателно време.