Туроператорът му подаде жълтеникавите бумаги и се захили:
— Бил си прекалено пиян, за да помниш, а? Иска ти се да потънеш в земята, нали?
Малък чартърен самолет ги отведе до Истанбул, откъдето след два часа се прекачиха на по-голям самолет заедно с три туристически групи на „Холидей Експрес“ за летище Станстед, северно от Лондон. При всяко прекачване Каванах развяваше жълтите документи, които му издадоха в Измир, и представител на туристическата компания лично го придружаваше до борда. Явно от централата бе дошла заповед: погрижете се за тоя тъпак, че иначе ще си имаме големи неприятности.
Полетът продължи три часа, през които оптикът от Ъксбридж, засрамен от крайбрежното приключение, се бе затворил в себе си. Злочестият му вид разколебаваше всеки опит за завързване на разговор. Малцината, които чуха историята му, останаха с впечатлението, че е тъп търговец, чиито авантюри щяха да останат завинаги в Ориента.
Някъде над Европа Янсън усети, че очите му се затварят. Накрая се предаде и заспа, макар да знаеше, че старите призраци пак ще го споходят.
Случи се преди три десетилетия, но все едно че се случваше сега. Действието се развиваше в джунглата, но сякаш ставаше тук. Янсън се завърна след поражението при Нок Ло и се втурна в офиса на Димаръст в базовия лагер, без дори да се измие. Бяха му казали, че лейтенантът искал да го види веднага.
Все още с вонята и мръсотията от битката по дрехите си, Янсън се изправи пред Димаръст, който седеше замечтано до бюрото си. Средновековен хорал — ефирно лек и бавен — звучеше от тонколоните.
Накрая Димаръст го погледна.
— Наясно ли си какво се случи там?
— Сър?
— Ако не означава нищо, значи се е случило напразно. Това не е свят, в който искаш да живееш. Трябва да му придадеш някакъв смисъл.
— Както ви уведомих вече, сър, те май са знаели, че ще се появим.
— Изглежда толкова просто, не мислиш ли?
— Вие не сте изненадан, сър.
— Изненадан? Не. Това бе моята първа хипотеза — предположение, което трябваше да проверя. Трябваше да се уверя. Нок Ло беше освен всичко друго експеримент. Ако бъде изготвен план за нахлуване, какви последици да очакваме. Има само един начин да се установи. Сега вече знаем, че сме изправени пред враг, който е решен да ни унищожи до крак и да се бие с цялото си сърце и душа. А от наша страна? Група бюрократи, които си мислят, че работят за щатското правителство в Тенеси, или нещо такова. Преди няколко часа, синко, ти за малко не си загуби живота. Нок Ло победа ли беше или поражение? Не е лесно да се каже, нали?
— Не приличаше на победа, сър.
— Хардуей загина, защото беше слаб. Ти оцеля, както очаквах, защото си силен. Силен като баща си — от втората група десанчици на Ред Бийч, ако не се лъжа. Силен като чичо си в горите и долините на Шумава, където трепеше офицери от Вермахта с ловджийски нож. Няма по-страшни от източноевропейските партизани. Самият аз имах такъв чичо. Войната ни показва кои сме. Надявам се, че днес ти научи нещо за себе си. Нещо, заради което заложих на теб в Литъл Крийк.
Лейтенант Алън Димаръст се протегна за книжка с оръфани страници върху бюрото си.
— Чел ли си Емерсон*? — Започна да чете: — „Големият човек винаги си мечтае да е малък. Докато се излежава върху удобното ложе на своите преимущества, му се доспива. Когато го притискат, когато го изтезават, когато му нанесат поражение, той има шанс да научи нещо. Тогава проявява своята съобразителност, своето мъжество. Обогатява познанията си. Разбира своето невежество. Избавя се от своята самонадеяност.“ Мисля, че Ралф Уолдо се е сблъскал с нещо.
[* Ралф Уолдо Емерсон (1803–1882), американски философ. — Бел. прев.]
— Добре е, че мислите така, сър.
— Битката е също място, където човек се доказва. Там умираш или се прераждаш. И не го приемай като високопарна фраза. Някога говорил ли си с майка си за това какво е раждането? Жените знаят какво означава това парче месо, знаят, че техният живот, животът на техните родители, на родителите на техните родители се въплъщава в това подмокрено, мърдащо, врещящо нещо. Раждането не е удоволствие. Деветмесечен цикъл от удоволствието до болката. Човек се ражда сред каша от телесни течности, разкъсани вътрешности, лайна, урина, кръв. Това е миг на невъобразима агония. Да, раждането е болка, а болката е тази, която му придава смисъл. Гледам те изправен тук с останки от воняща плът на друг войник върху дрехите ти, но виждам в очите ти един прероден мъж.
Янсън се беше облещил, сащисал. Част от него беше ужасена, останалата част — хипнотизирана.
Димаръст се изправи, без да отмества погледа си. Протегна се и сложи ръка върху рамото на младежа.