— Какво има, малката? Да не се боите, че ще се обърнем? — Лъки онагледи въпроса си, като премести тежестта на тялото си върху другия крак и разклати силно лодката.
Серена усети, как и малкото, което имаше в стомаха си, се качи в гърлото й. Тя преглътна с усилие и напрегна цялата си воля, за да прикрие страха си зад привидно безразличие.
„Само не показвай, че се боиш! Не му позволявай да разбере, че се страхуваш!“
— Естествено… че… не — изрече тя на пресекулки.
Лъки изсумтя обидено.
— В тази пирога капка вода не може да влезе, освен, разбира се, когато вали. Сам съм я правил. С нея можеш и по роса да плаваш!
— От това ли живеете? Искам да кажа, лодки ли правите? — попита Серена и спря очи на купчината вещи, струпани на носа на лодката — торби от юта, телени кошове за лов на раци, найлонови мрежи, цяло топче мрежа против комари, въдичарски принадлежности, ловджийска чанта.
— Не — отвърна той кратко.
— Но какво работите? — Тя се обърна и вдигна очи към него. Изглеждаше огромен. Серена се питаше, дали той ще се възползва от възможността да я послъже нещо, или ще поиска да я шокира, като й каже истината. Но Лъки не направи нито едното, нито другото.
— Правя онова, което ми харесва.
Серена вдигна високо едната си вежда.
— И добре ли се заплаща това?
Лъки извърна глава — сега тя виждаше само профила му.
— Pas de betises6 — промърмори той. — Понякога изобщо не се плаща.
Той заби пръта в тинята и отблъсна силно лодката, тъй че тя подскочи напред и се вряза в един плаващ остров от водни зюмбюли — нежни лилави цветчета над гъста маса от зелени листа. Тук отново смениха посоката — водният ръкав стана по-тесен, водата по-черна.
Пирогата се плъзгаше по мастиленочерните води като кънкьор по леда и изведнъж се вряза в грамадна туфа от пача трева, а после навлезе в тесен поток, който се губеше в тунел от надвиснали клони на огромна плачеща върба.
Серена пое дълбоко дъх, преди да навлязат в зеления тунел. Сумракът сякаш я стисна за гърлото. Клоните на върбата се провлачваха по кожата й като змийчета, всяко косъмче по нея беше настръхнало.
Когато лодката излезе от другата страна на тунела, те вече имаха нов спътник — една дебела черна змия се беше навила като забравен от някого кабел на пода на лодката, точно до червената обувка на Серена. Серена се опита да изпищи, но не можа. Тя рязко се дръпна назад и вдигна крака, лодката се разлюля. Ужасена, с единствената мисъл да бяга, Серена щеше като нищо да цопне във водата, ако Лъки не я беше хванал.
Той я притисна към гърдите си със стоманена ръка, докато другата ръка се пресегна, вдигна змията и я метна във водата.
— Само една малка водна змия! — каза той презрително и пусна Серена да се изправи.
С треперещи колене Серена са освободи от прегръдката му, без да сваля ужасени очи от змията, която сега с вирната главичка се отдалечаваше като виещо се камшиче към брега. Дори и гумена змия-играчка да беше, пак си беше змия. Но й стана твърде неприятно, че този човек видя страха й. Серена веднага потърси защита в самоконтрола — своето най-сигурно оръжие.
— Простете, че реагирах като истеричка — каза тя сухо.
Лъки впери зли очи в тила й. Нищо ли не е в състояние да пробие бронята й? Когато видя змията, маската й падна за миг само, ала тя мълниеносно отново се превърна в Госпожица Суперлед. Сега отгоре на всичко и се извинява за държанието си, като че се беше разхълцала по време на ядене. За секунда той я бе притиснал, усети я с цялото си тяло, и това вече бе достатъчно да има чувството, че ще се пръсне от напрежение, а госпожицата си седеше безучастно на мястото си, сякаш нищо не се е случило.
Обзе го ярост. Какво е това равнодушие! Как е възможно той да изпитва такова желание към нея? Какво я е зяпнал, какво току се усуква около нея, след всичко онова, което му направи…
Чакай. Което нейната сестра направи…
Почувства, че полудява. Изведнъж осъзна, че отъждествява Серена и Шелби, оставя се на прастарата си омраза да го задуши като зловонни отровни газове, вдигащи се от дъното на блатото. Напук на всичките изминали години омразата продължаваше да е в него, по-мъчителна от всякога.
— C’est une affaire a plus finir7 — промърмори той и разтърси глава, за да пропъди мислите си.
— Извинете? — Серена се обърна и го изгледа въпросително.
— Казах, скъпа, че ще е по-добре да свикнете със змиите, ако мислите да останете тука. По тия места се въдят петнадесет вида неотровни и шест вида отровни змии: коралова змия, камшичест воден мокасин, дебел колкото човешка ръка, медноглави кобри…