Серена заговори с не свой глас. Изпитваше истински ужас както от Лъки, така и от самата себе си.
— Аз? — Лъки изви очи, самата невинност, и удари с юмрук по гърдите си. — Няма такова нещо. Просто зная какво жените действително желаят, нищо друго.
— Убедена съм, че нямате и най-малка представа в какво жените действително желаят — сопна се Серена, докато се бореше да се измъкне от мрежата за комари. Най-после успя да я отметна настрани. Като същинска кралица тя благоволи да подаде ръка на Лъки, за да й помогне да стъпи на пристана. Щом се намери на дебелите дъски, тя го удостои с пренебрежителна усмивка. — Но ако се опитате да изпробвате теориите си върху самия себе си, няма да срещнете никакви пречки от моя страна.
Лъки остана загледан след нея, остроумието й го развесели. Тя понакуцваше, но това ни най-малко не разваляше гледката на примамливо полюшващото се задниче, стегнато в тесния бял панталон. Желанието изщрака в него като нож с пружина. Може и да не разбира какво мис Шеридан действително желае, но дяволски добре знаеше какво иска собственото му тяло…
Очертават се няколко безкрайно тягостни дни.
Лъки изтегли пирогота на сушата, остави я, както беше пълна с багажа и с раците, и отиде при Серена, която чакаше на верандата.
Неприятно му е, че тя е тук. Тази къща го разкрива твърде много. А взе решение да я държи емоционално колкото е възможно по-далеч. Може и да я желае физически, но това е съвсем друго нещо. Толкова много време му беше необходимо, за да проумее, че не бива да допуска никой да премине стените, с които се е оградил. За него щеше да е по-добре, ако тя останеше с убеждението, че Лъки Дусе живее като животно, в някаква ръждива каравана…
— Не живеете лошо тук — каза Серена вежливо.
— Къща като къща — изръмжа той и разтвори двете крила на вратата пред нея: — Влизайте и сядайте. Трябва да извадя треската от крака ви, иначе може да загнои.
Серена наподоби нещо като усмивка и тръгна пред него:
— Колко галантен домакин!
Вътрешността на къщата я изненада не по-малко от външния й вид. Виждаха се две просторни помещения — кухня с ъгъл, обособен като трапезария, и всекидневна-спалня. Лъки драсна клечка кибрит, запали няколко газени лампи и стаята се потопи в млечножълта светлина. После излезе нанякъде, без да каже нито дума. Серена придърпа един стол и седна, все още като замаяна. Нито следа от разхвърляни мръсни ловджийски ботуши, нито купища стари порносписания, нито купища непрано бельо, немити тенджери и тигани. Доколкото можа да забележи, нямаше и прашинка по пода.
Наредбата беше оскъдна, толкова пестеливо подбирана, като че бе някакво модерно дизайнерско постижение. Стените бяха облицовани до половината с матирано кипарисово дърво. Мебелите положително бяха старинни — груба маса от дебели кипарисови дъски, масивен френски шкаф до стената, столове от дъб и хикори, тапицирани с кожа. В кухнята бяха навесени да съхнат някакви мистериозни треви. Вместо завеса на прозорчето над умивалника висяха плитки чесън и нанизи от чушки. Изглежда имаше хладилник и течаща вода, но ето пък че няма електрическо осветление — още едно странно противоречие…
Серена се чувстваше напълно объркана. Този човек изобщо не отговаряше на образа, който си бе създала за него! Би било твърде лесно да сложиш граница между себе си и някакъв тип, който живее в бидон-вила и се занимава с бракониерство. Тази къща и нейната мебелировка поставяха Лъки в друга светлина. И точно така той не желаеше да се показва — поне така можеше да заключи човек от навъсената му физиономия.
Домакинът се появи — изглежда от банята — със санитарна чантичка в жилестата си ръка. Сложи аптечката на масата, дръпна един стол срещу Серена и дигна крака й на скута си толкова неочаквано, че тя едва не падна от стола. Лъки хвърли обувката й настрани и заразглежда недоволно босото й стъпало, вдигна го на височината на очите си и го завъртя към светлината. Серена се хвана за гърба на стола, а с другата си ръка — за плота на масата, за да не се преобърне назад. Цялата се изви, когато Лъки напипа клечката.
— Твърдоглава сте като дядо си! Да ходите цял ден с тази треска в крака! — Той взе пинцетата. — Especes de tete dure!9
— Какво значи това? Ох!
— Значи, че сте голям инат!
— Ох! Не така! — Тя се опита да измъкне крака си.
— Спокойно!
— Вие сте садист!
— Стига сте мърдала!
— О-о-ох!
— Хванах я. Готово!
Серена изведнъж изпита облекчение, но това трая само миг. Спиртът я парна люто и тя стисна зъби, в очите й избликнаха сълзи.
— Вашите обноски на масата са такива, че надали би могло да се желае нещо повече! — каза тя сухо.