— От какво се страхуваш ти, Лъки? — Тъмните й очи блестяха от любопитство. Цялото й лице бе набраздено от сълзи, устните й бяха леко подпухнали.
— От нищо — промълви той и я обърна към себе си. — От нищо.
Устните му се сложиха като печат върху нейните.
Целуваше я пламенно. Раздели устните й и властно завладя цялата й уста с езика си. Беше солена и сладка. И така дяволски съблазнителна, че той почувства, че губи разума си. Галеше копринената й коса, плъзна ръка по гърба й, надолу, до нежната извивка на хълбоците й.
Не бе престанал нито за миг да я желае. Огънят само тлееше, не бе угаснал. Сега пламъците лумнаха, само като усети устните й под своите, само когато тялото й се притисна към неговото. Първия път я бе отблъснал, но сега няма да бяга от нея. Желае я. Едно силно физическо желание. Нищо повече. Нищо по-дълбоко, нищо по-сложно от вечната история — един мъж, който търси жена…
Лъки сложи ръка на гърба й и я притисна по-здраво. С другата си ръка потърси пипнешком деколтето на блузата й, смъкна дрехата надолу. Ловко освободи предното закопчаване на сутиена й и сграбчи едната й гърда. Изненада се, че е толкова голяма и плътна. Само от нежното докосване пъпката набъбна и щръкна.
Лъки откъсна устни от нейните и ги плъзна към брадичката и ухото й. Побиха я тръпки, когато с върха на езика си той проследи нежната извивка на ухото й. Гласът му бе тъмен и горещ като нощта:
— Искам да те целувам. Искам да целувам гърдите ти. Искам да те вкуся, да те изсмуча… цялата.
Думите му извикаха такива сластни картини в съзнанието й, че свят й се зави. Почувства, че й става горещо, желанието я разтърси като треска — объркващо, зашеметяващо и страшно. Серена притискаше тялото си към него, покорна на желанията му, преди мозъкът й да ги осъзнае.
Той я целуваше по врата, хапеше нежно кожата й. Серена затаи дъх, стискаше зъби, за да не стене, но отметна още по-силно глава, за да му разкрие шията си.
Лъки продължаваше да шепне горещи слова, опипвайки с устни меката част на ухото й.
— Не! — промълви със стенание тя. Прозвуча по-скоро като въпрос. — Не!…
Лъки вдигна очи към нея — тъмни и натежали от страст, кехлибареният пръстен се бе изтънил като ореол около черните зеници, като отблясък от светлината на лампата върху масата.
— Да, скъпа — прошепна той.
Погледът на Серена бе закован върху устните му, тази невероятно сладострастна уста, алена и лъскава след целувката. Тя гледаше като омагьосана, представи си я върху гърдите си, властна, завладяваща.
— Не! — Думичката излезе ведно с дъха й. — Та аз не зная нищо… за тебе.
— Знаеш! Знаеш, че съм мъж. Аз зная, че ти си жена. Не е ли достатъчно?
— Ние не се харесваме един друг.
Лъки издаде някакъв тих, гърлен звук и отново докосна устните й.
— Харесвам те такава, каквато си сега, сладка моя! — Той лекичко докосна с език ъгълчето на устата й. — J’aime faire l’amour avec toi10 — прошепна той в самите й устни. — Bien, ma chere, casse pas mon coeur!11…
О, той можеше да каже каквото и да е. Би могъл да заяви, че е грозна, че я ненавижда и въпреки това, с думите си, с този ръждив тъмен глас с напълно френски акцент да развихри в нея лудо желание. Серена почувства, че страстта помита разсъдъка й. Ръцете и краката й натежаха и омекнаха. Тя се опря на Лъки и неговият аромат я изпълни цялата — тежък, топъл, неотразимо мъжествен.
Той я целуна отново, докато цялата й уста, не, цялата й душа се изпълни с неговия вкус. Пръстите му се откъснаха от зърното на гърдата й и обхванаха китката на дясната й ръка, която лежеше на гърдите му. Дръпна я надолу и я притисна върху коравата сила на своята мъжественост. Серена изохка на глас — някакъв неосъзнат вик на диво желание и възторг.
Лъки се притисна към ръката й, поглади бузата й и отново зашепна своето заклинание:
— Всичко това е за тебе, ангел мой. Нека да ти го дам, скъпа…
Отново я плисна гореща вълна. О, Боже, как го желае!
Копнее за един мъж, когото току-що е срещнала, който е истинска загадка, от чиято завладяваща мъжественост се бои…
Тя извърна глава, за да си поеме дъх, и погледът й попадна на дулото на полуавтоматичния пистолет, увиснал под ребрата му. Сърцето й подскочи, спря да бие, а след това се разтупа като лудо — Серена видя рамото му. Една ужасна, широка колкото пръст рана бе разцепила мускулите, цялата в засъхнала кръв… Този човек!… Този човек е опасен! Един престъпник…
Вътрешно раздвоена и разтреперана, тя се откъсна от прегръдката му.