— Ти кървиш.
— Какво?
— Рамото ти. Точно над пистолета ти… Цялото е в кръв.
— Дреболия, няма значение! — Лъки протегна отново ръка към нея.
Серена отстъпи крачка назад, скръстила ръце пред гърдите си. Тя отбягна погледа му.
— За мене не е дреболия.
Той предпазливо докосна с ръка косата й и започна да усуква около пръстите си една златна къдрица.
— Като й сложа лейкопласт, ще легнеш ли с мене?
— Не.
— Защо не?
— Защото аз не се впускам в нищо неозначаващи любовни афери с мъже, които не познавам — издекламира тя, полагайки усилия да издигне отново ледената си фасада.
Лъки видя как Серена вирна брадичка и изпъна рамене. Не проумяваше как е възможно тя да се отърси толкова лесно от чувствата си, докато той все още бе в тяхна власт.
— Искаш да кажеш, че спиш само с мъж, който ще се ожени за тебе! — Говореше хапливо, злобно.
— Такова нещо не съм казала.
— Не, разбира се, но си го мислиш!
— Не съм го мислила! — възрази Серена. — За мене сексът не е забавление за свободното време. Не лягам с мъже, които не желаят да вложат никакво чувство, а търсят връзка, само защото по някаква си случайност, видите ли, са физически надарени. Ето, това исках да кажа! — заяви тя остро. — Само да не вземеш сега да твърдиш, че ме обичаш!
Лъки се насили да се усмихне.
— Положително не.
Серена стисна зъби, думите му я боднаха болезнено. Разбира се, че той няма да каже такова нещо — нито днес, нито при някаква друга ситуация. А и тя не иска да го чуе.
— В такъв случай всичко е ясно, нали?
— Само за тази нощ, сладка моя! — каза той и повдигна брадичката, й с пръст. Наведе се и я целуна леко, престорено целомъдрено, по устните. — Bonsoir, cherie!12 Сънувай сладки сънища!
Серена го изгледа как тръгна да излезе през предната врата. Нямаше представа къде отива. Опита се да си внуши, че й е все едно. Освен това се чувстваше толкова изнурена, че не можеше да мисли. Болеше я всяко мускулче, всяка костица.
Избягвайки да погледне към леглото, тя се сви на кушетката, и се опита да си наложи да не мисли за Лъки, за неговия плам, за страстта му… За това, как я бе държал в ръцете му, когато му призна, че се страхува…
ГЛАВА ОСМА
Серена седеше в пирогата, закрила с ръка очи от яркото утринно слънце, което се издигна като огнено кълбо над ниските валма на мъглата. Още бе сутрин, а жегата я гнетеше като кожено палто, облечено през юли. Беше само с памучна фланелка без ръкави и панталон в цвят каки, но и те, колкото и да бяха леки, лепнеха на тялото й. Мечтаеше да е по бански костюм, под някоя сянка на брега.
Фактът, че Лъки седи зад нея, засилваше още повече неприятното й чувство. Усещаше навъсения му поглед върху си, стремеше се да седи изправена, за да му покаже, че няма да я сплаши с лошото си настроение.
Тя стана още в седем и половина и отиде да го потърси, първо, защото искаше да тръгнат час по-скоро за Джифорд, и второ, защото не беше сигурна какво може да се случи, ако остане по-дълго сама с Лъки в дома му. Можа да поспи цели два часа, след като се бяха разделили през нощта. Но тези два часа бяха изпълнени с еротични сънища. Поруменяваше само като си помислеше за това. Би се въздържала да тълкува тези сънища…
Лъки Дусе е опасен човек. Човек извън закона. Това, че тялото му е достойно за един Адонис, не може да има никакво значение в случая. Тя няма да има нищо общо с него.
Серена си повтаряше това като заклинание, но щом решеше, че е успяла да си го втълпи, в главата й се прокрадваше споменът за това как я бе прегърнал, след като му разказа за своите патила в блатото. Колко нежен, грижовен и състрадателен бе станал изведнъж.
Тази сутрин обаче нямаше и следа от всичко това. След като излезе да го търси на предната и на задната веранда и намери там само три малки миещи се мечки, които си играеха на стъпалата, Серена се качи по външната стълба до таванската стая.
Лъки се появи насреща й, хлопна вратата след себе си, преди да е стигнала до горната площадка, и я изгледа с подути, кръвясали очи. Брадата му бе прорасла и цялото му лице тъмнееше, косата му бе разчорлена и падаше на сплъстени синьо-черни къдрици чак до раменете му.
— Какво, по дяволите, правиш тук горе? — пресрещна я той. Гласът му бе дебел и прегракнал, грапав като гласпапир. — Тук горе няма какво да търсиш. Ясно ли е?
— Защо? — попита Серена с невинно изражение. — Тук ли криеш труповете?
— C’est pas ton affaire!13 — изръмжа той. — Изобщо не е твоя работа какво правя тук горе. Това не са неща, които могат да интересуват една красива психоложка. За самата тебе е по-добре да не знаеш нищо за тези неща.