— Не ми трябва да се вслушвам в ничии думи! — ревна Джифорд. Отново цялото му лице и врата му станаха морави. — Аз не съм изкукуригал, по дяволите! Мога да мисля със собствената си глава! И ако има тук някой, който има какво да каже, това е Старата Бетси! — И той вдигна отново пушката и се прицели.
— Джифорд! — Серена се хвърли към него.
Той натисна спусъка точно в момента, в който тя го бутна и наруши равновесието му. Цевта щръкна нагоре и оглушителен гръм разцепи въздуха. Върху Бурке и Дейвис се посипа градушка от клонки, листа и тиня. Двамата мъже се хвърлиха по корем в лодката, вдигнаха ръце да прикрият главите си, а след това отново се надигнаха, псувайки.
Бурке кимна предупредително към Джифорд:
— Стига толкова, Шеридан! Ви сте просто един побъркан старец! Има вече достатъчно свидетели за това. Мога да доведа и шерифа. Не можете да стреляте така по всеки, който е дошъл да прави сделки с вас!
— Върви по дяволите! — Джифорд нагази във водата, вперил сърдити очи в Бурке. — Винаги съм казвал, че трябва да открият ловния сезон за обстрел на тексасци! Тази страна щеше сигурно е да в по-добро положение, ако вашите алчни за пари копелета си седяха откъм вашата страна на границата!
Серена се взираше с отвращение в калната вода. По гърба й пробягаха студени тръпки, но погледна към дядо си, който напредваше към лодката на коменданта, и се осмели да направи първата крачка. Моментално обувките й затънаха в глинестото дъно. Успя да докопа Джифорд за една от брънките на колана на джинсите му и се опита да го изтегли обратно на сушата.
Бурке бе станал червен като рак, очите му — също като на рак — като че ли щяха да изскочат. Сякаш някой внезапно бе стегнал клупа на вратовръзката му и му бе пресякъл дишането.
— Продължавайте така, Шеридан! Давайте! Кажете пак нещо такова. Това ще послужи чудесно при обявяването ви за невменяем.
Джифорд се хвърли да хване лодката, но изведнъж във водата до него изникна Лъки и сложи ръка на гърдите му:
— C’est assez!14 Влез си вкъщи, приятелю! Хайде!
Старият човек остана за миг неподвижен, скърцайки със зъби, силно приведен напред, стиснал пушката в големите си ръце. От транзистора се лееше някаква абсурдно весела мелодийка.
— Джиф, моля те! — прошепна Серена зад него, притиснала лице о гърба му, докато краката й затъваха все по-дълбоко в тинята.
— Хайде, Джиф, ела! — провикна се Пепър от брега. — Тоя не си струва да го стреляш!
Джифорд изръмжа някаква ругатня, обърна се и загази обратно към брега. Съпровождан от Пепър, който коментираше нещо шепнешком и солено жестикулирайки, той бавно се запъти към колибата.
Чак сега Лъки погледна Серена. Тя стоеше до колене в тинята, лицето й бе останало без капчица кръв, очите й бяха станали огромни.
— Foute ton camo d’ici!15 — каза Лъки. — Хайде, опитай се да излезеш, скъпа! Аз ще те хвана.
Тя бавно отстъпи назад, изкривила лице от страх, докато тинята лепнеше в краката й.
Лъки се обърна и отново нагази във водата. Застана пред лодката, водата сега стигаше до кръста му.
— Така сделки не се правят, монсеньор Бурке! — Говореше без глас, с някакъв смътно доловим съскащ шепот.
Бурке се наведе през етаните на лодката, като се държеше здраво с две ръце и погледна Лъки многозначително:
— Тогава се постарайте да накарате вашия приятел най-после да тръгне на преговори, синко! — Тексасецът също говореше тихо, като че обсъждаха нещо строго поверително. — Моята компания хвърли сума пари, насочвайки се към това строителство, така че положително няма да се откаже от него.
— Това заплаха ли е?
— Това е просто факт, синко!
На Лъки точно това му трябваше. Тонът на Бурке, гласът му, акцентът, начинът на държане — всичко това извика твърде неприятни спомени. За един кратък миг той се намери отново в Централна Америка, пак прозвучаха заповеди и команди, онзи огромен тексасец, който го бе предал и продал, който бе използвал целия му екип, за да пълни собствения си джоб… По-късно Лъки направи така, че да го изхвърлят, ала това стана чак след като прекара цяла година в пъкъла… Сега всичко това изплува мълниеносно и го завладя, макар и само за няколко мига.
— Знаете ли, за някои работи може да се заблуждавам — Лъки говореше кротко, с вразумителен тон и лека усмивка, — но едно зная със сигурност. — Усмивката угасна. Лъки пипна Бурке за възела на вратовръзката и го притегли надолу, докато лицето му дойде на височината на очите на Лъки. — Не съм ви никакъв син!
Преди да успее да отговори, представителят на „Тристар Кемикълс“ политна през борда и цопна в тинята с главата надолу, като гмуркащ се кит. Появи се отново, плюейки кал.