— Не биваше да се надвесвате толкова много, приятелю! — каза Лъки и тръгна бавно към брега. — Така човек лесно може да падне. А тук гъмжи от всякакви твари.
Като че за да илюстрира думите му, като по поръчка, между тръстиките край брега се появи водна змия. Бурке се изкачи с мъка в лодката, като не преставаше да псува. Дейвис му помогна — хвана го за дъното на панталоните и го прехвърли в лодката, преди да се обърне към Лъки:
— Говоря съвсем сериозно, Дусе! Писнало ми е от тебе! Дните ти тук в блатото са преброени!
Лъки направи гримаса и махна с ръка. Серена го очакваше на брега със светкащи от гняв очи. Той констатира, че лицето й е възвърнало цвета си.
— Вие пред никого ли нямате респект! — сряза го тя.
— Имам, разбира се! — отвърна Лъки подигравателно. — Пред майка ми, пред баща ми, пред папата. Леон Бурке не е папата, сладур! Май че не е дори добър католик. — Той я удостои с нахален, преливащ от снизхождение поглед. Зад гърба им се чу ревът на двигателя и моторницата изчезна.
— Стига толкова! — обяви Серена и вдигна ръце в отчаяние. — Не мога повече! Не издържам! Това блато сякаш подлудява всички ни. Джифорд търчи и стреля по хора, а ти… ти… — Тя млъкна, задавена от гняв. Най-после безпомощно тропна с крак. Явно че тук, в това диво място, не може да поеме нищо в свои ръце — нито ситуацията, нито страховете си, нито чувствата и темперамента си… Да не говорим за този мъж…
— Цялата тази история е просто нелепа! — Серена енергично закрачи напред-назад по брега, скръстила ръце пред гърдите си. — Защо Шелби не ми се обади по телефона? Защо не ми обясни веднага всичко?
— А-а-ми… — измънка Лъки с престорена наивност, — може пък да не е искала да ти каже. Може да е искала да прокара цялата работа, без ти изобщо да разбереш?
Серена го стрелна с поглед.
— За Бога! Казваш го така, като че ли става дума за някакъв пъклен заговор!
— Ами просто защото е пъклен заговор, сладка моя! — Лъки се облегна на ствола на един масивен дъб, тръсна цигара от пакетчето в джоба на ризата си и я пъхна между устните си, без да я пали.
— Не ставай смешен! — нападна Серена. — Да не седнеш да твърдиш, че Шелби се е сдушила с тия от „Тристар“ и иска да прогони собствения си дядо от земята му?
Лъки само сви рамене.
— C’est bien!16 Ти го каза. Работата е опечена. Тя ще получи някоя тлъста комисионна, а и дела от наследството си. А отгоре на всичко те с политически стръвният мистър Талбът ще разкрият работни места в регион, който е затънал до гуша в икономическата криза. Така се правят блестящи изборни победи.
Серена застана пред него, този път вече готова за кавга.
— Не позна! Талбът не притежава и искрица амбиция. Ако беше само още малко по-отпуснат и по-задрямал, направо да е умрял.
— Ти не чу ли какво каза дядо ти, скъпа? Има сили, които искат да издигнат Талбът. Татенцето действа. Шелбенцето действа. Мислиш ли, че Талбът лесно ще се измъкне от всичките тези хора? Смяташ ли, че Шелби би допуснала това?
— Ще изкараш сестра ми някаква лейди Макбет! Шелби положително не е толкова пресметлива и неискрена.
Точно Лъки знаеше колко пресметлива и колко фалшива можеше да бъде Шелби Шеридан. Но той премълча своите тъжни познания. Само се обърна подигравателно съм Серена:
— Така ли? А ти забрави ли какво ми разказа снощи? Кой те заряза в блатото? Можеше да загинеш.
— Беше грешка, просто един глупав спор.
— Така ли?
Серена отбягна въпросителния му поглед. Лъки чоплеше стари рани, а точно сега не бе най-подходящият момент за това. А и тя не можеше да забрави облекчението, което се изписа върху лицето на Шелби, когато намериха най-после Серена. Как плака Шелби край леглото й, колко я моли за прошка… Как след това не пропускаше случай да извика в съзнанието й това страшно преживяване, винаги отново и отново… Злобно.
Серена отхвърли съмненията, които започнаха да гризат съзнанието й. Отношенията със сестра й бяха достатъчно сложни и без лепкавите и коварни намеци на Лъки.
— Престани да ме настройваш срещу сестра ми! — предупреди го тя гневно. — Катаклизмите в твоя живот ти дават пълно право да бъдеш параноик, но не ще позволя да заразиш и мене.
— Жреците на психологията си имат специална дума за това. Как беше? — Лъки набърчи чело, уж да си припомни. — Потискане на комплекси, така ли беше?
— След като говорим за потискане на комплекси — Серена хвърли яден поглед към колибата и отново започна да крачи напред-назад, — просто не мога да разбера Джифорд! Твърди, че иска да уреди нещата по свой начин. Но той изобщо нищо не урежда! Оставя всичко на мене…