Серена протегна ръка, за да предпази триножника и себе си. Гледаше как Лъки гневно кръстосва стаята, виждаше как се бори със себе си, за да изплува от мъглата на яростта си. И в този миг целият й страх изчезна. Отстъпи място на нещо много по-силно: желанието да го утеши.
— Не исках да те нараня, Лъки — каза тя тихо. — Ужасно съжалявам! Наистина!
Той изведнъж преустанови яростния си бяг и я изгледа втренчено. Очите му грееха като разтопено злато. На потъмнялото му лице просветна отчаяна усмивка.
— Съжаляваш. Набутваш се в живота ми, в най-интимното ми кътче, въвличаш ме в историите си и нямаш какво друго да кажеш, освен че съжаляваш! Използваш ме и си въобразяваш, че с едно извинение всичко е уредено? Твърде цивилизовано, няма що! Божичко, колко изискано! Типична за двете госпожици Шеридан!
Думите отекваха като глухо биене на тъпан в ушите му. Да можеше да ги улови и да ги върне, би го сторил. Но беше вече късно. Серена срещна погледа му с очи, в които се четеше и въпрос, и разбиране.
— Познаваш ли добре Шелби? — Попита предпазливо, сякаш не желаеше всъщност да научи отговора.
— Достатъчно добре, за да не се оставя на близначката й да ме води за носа!
Изневиделица я бодна ревност. Представи си Лъки и Шелби заедно. Не е възможно! Не искаше да го повярва, но надали й оставаше друго.
— Аз не съм Шелби! — заяви тя и се оттегли зад своята защитна стена от хладна надменност. — Ние изобщо не си приличаме. Съжалявам, ако тя те е наранила с нещо, но аз няма да плащам за нейните грехове, Лъки!
— Забрави го! — изръмжа той. — Всичко отдавна е приключено.
Той видя, че тя се кани да зададе още въпроси, но преди да отвори уста, той се извърна, подхвана отново разходката си и небрежно промени темата, като че ли това събитие не бе съсипало целия му живот.
— Ти какво всъщност очакваше, ma petite?17 Контрабандни стоки? Оръжие? Наркотици?
— Та ти сам ми показа, че си бракониер — отвърна Серена без глас. — Защо, Лъки? Защо трябваше да мисля за тебе най-лошото, след като изобщо не си такъв?
„За да седиш настрана от мене. За да не ме нараниш…“
Той притисна длани към слепоочията си, като че искаше да възпре мислите, които като чукове кънтяха в главата му.
Изведнъж той нададе отчаян вик — като някакво уплашено, хванато в капан животно, се втурна към нея. Серена отстъпи назад, но запази равновесие, все още очаквайки неговия отговор. Лъки дойде толкова близо до нея, че почти я докосваше.
— Ти ме гледаш и виждаш какъв съм. Виждаш лошото в мене. Защото наистина съм лош.
— Аз виждам само онова, което ти искаш да видя, а не какъвто си всъщност.
— О, не скъпа! — засмя се той горчиво. — Ти ме видя такъв, какъвто съм.
— Това не е вярно! А какво ще кажеш за това? — Тя посочи с широк жест към полузавършената картина на статива. — Ти не желаеше да видя това. А то не е нещо лошо. Картините ти са прекрасни и вълнуващи, Лъки! Защо не искаше да ги видя? Толкова много ли те разголват?
С гневно ръмжене той се втурна покрай нея, откъсна платното от триножника и го хвърли през стаята като огромна птица. Картината падна върху работната маса, летвичките, с които бе опъната се строшиха и разкъсаха платното.
— Платно и боя! — изрече Лъки задъхан. — Това е всичко. Просто да минава времето. Само не притуряй сега някакви твои измишльотини, мис Шеридан! — Той се приведе отново към нея. — Не търси символи и метафори! Повярвай ми, ако имам желание да те докосна по някакъв начин, това ще е само с ръце! — Лъки грубо я притегли към себе си. — Ето така! Така искам да те докосвам!… — Той шепнеше прегракнало, галеше косата й, гърба й, хълбоците й… Пръстите му се впиваха в плътта й, стискаха, опипваха, без всякаква нежност. — Само така! Само така искам да те докосвам! — Той хвана в шепа гърдите й под тънкия плат на блузата. — Нямам какво повече да ти дам. Повече от мене няма да получиш.
Той се наведе и я целуна бурно.
Ох, трябваше да го отблъсне! Разумът я съветваше да го отблъсне. Разумът й казваше, че Лъки Дусе е човек, затънал в проблеми, все едно дали е бракониер или художник. Човек, който не допуска никого до себе си. Поне в това отношение той не й беше оставил никакви илюзии. Иска само тялото й, само секс. Търси страст, нищо повече. А дори и тази си потребност той признава неохотно, дори гневно. Но тя го желае, и именно това я объркваше. Серена беше достатъчно умна, за да започне връзка с човек, който не допуска никого близо до себе си. Беше твърде интелигентна, а и твърде деликатна, за да бленува за един варварин. Достатъчно ценеше душевното си равновесие, за да се предаде безрезервно.