Трябваше му малко време, за да може да отдели съня от действителността, да осъзнае коя е Серена, къде се намират. Откъслечни мисли и чувства се мяркаха в главата му. Лъки с усилие се опитваше да събере частиците в едно цяло, да отблъсне неприятните образи.
Серена. Сигурност. Дом.
Тя вдигна глава и го погледна със сънливи очи. Лъки не проговори. Измъкна се изпод нея, стана от леглото и отиде гол до прозореца.
Изби го ледена пот. Той прокара ръка през мократа си коса. Трепереше — може външно да не личеше, но вътре в него всичко играеше, сърцето блъскаше в гърдите му като лудо. Той опря ръце на рамката на отворения прозорец, опита се да вдъхне дълбоко свежия въздух, да се опълчи срещу страха, който стягаше пипала около гърдите му, за да го задуши. Лъки се закашля, стисна по-здраво рамката на прозореца и разтърси глава да отпъди този кошмар.
Те бяха отколешни негови спътници — тези кошмари и онова, което оставяха след себе си — треперене, ужасен страх, изтощение, тъга. Би искал да си легне отново и да потърси спасение в съня, но знаеше, че тази нощ няма да може да мигне повече. Сънищата бяха толкова ужасни, толкова живи, тласкащи го неумолимо към безумието.
Няма да може да мигне. И от страх, и от срам, задето изпитва страх. Един по-силен мъж би могъл навярно да спи. Един истински мъж не би се измъчвал от демонични видения. А самата мисъл, че Серена може да долови всичко това, правеше страха му стократно по-лош.
Серена го наблюдаваше от леглото. Не можеше да види в мрака лицето му, но бледата светлина на луната, сребрееща през прозореца, очертаваше раменете и гърба му под силно приведената му глава. Всеки мускул беше напрегнат, свит, очертаващ се ясно под гладката кожа. Виждаше се как целият му гръден кош се повдига и спуска от тежкото му дишане. Серена нямаше представа какъв ли кошмар го накара да скочи от сън, да се бори отчаяно с невидимата канара, която притискаше духа му. Знаеше само, че иска да му помогне, да се доближи до него, да подели с него силата си…
Серена дръпна ризата на Лъки от купчината дрехи, нахвърляни пред леглото, и я облече — ризата стигна чак до коленете й. Тя отиде и застана до Лъки.
— Какво има? — запита тихичко тя.
Известно време останаха така, заслушани в звуците, от които кънтеше нощта: квакане на жаби, нестихващо жужене и цвърчене на насекомо, някакви крясъци на животни…
— Rien19 — отвърна най-сетне Лъки и поклати глава, като усети, че е говорил на френски. — Нищо.
Серена сложи ръка на рамото му:
— Лъки…
— Нищо! — ревна той и се извърна грубо към нея.
Това беше тактическа грешка. Серена не отстъпи. Вместо това сега тя можеше да вижда лицето му. За нея бе като задачка с понижена трудност да разгадае чувствата му.
Лъки отново се обърна към прозореца и се насили да говори по-спокойно:
— Това няма нищо общо с тебе. Това е нещо, което ми остана от една разходка в Централна Америка.
— Какво си правил в Централна Америка?
Около устните му трепна иронична усмивка.
— Важното е, че не съм бил там със следотърсачите.
— С армията ли беше?
— Именно. Една дребна задачка за чичо Сам. Дреболия.
— От дреболии човек не получава кошмари.
— Pas de betises!20 — изръмжа Лъки.
— Ако ти се иска да говориш за това, може би ще мога да ти помогна. — Погледът на Серена беше изпълнен с топлота и съчувствие.
Лъки се засмя престорено.
— Ти на себе си дори не можеш да помогнеш… — Той се сепна и едва не прехапа езика си, като усети колко просташки се държи.
Серена се направи, че не чу заядливата му забележка. Той се страхува и е наранен, толкова естествено е да се отбранява!
— По-лесно е да решаваш чуждите проблеми.
— Да, да, добре. Забрави го! — избоботи Лъки.
Серена вдигна рамене и скръсти ръце пред гърдите си. В тази огромна риза, с разрошена коса и светлата си нежна кожа, осветена от лунните лъчи, приличаше на съвсем младо момиче. Лъки усети как желанието отново трепва в него, съпътствано от някакъв опасен копнеж за нежност. Това го натовари още повече, струваше му се, че няма да може да устои на напрежението и ще рухне.
— Добре — кимна Серена. — Мислех си само, че…
— Какво? — пресече я Лъки. — Какво си мислеше? Че е достатъчно да прекараме половин нощ заедно и вече имаш право да ми отхлупиш черепа и да започнеш да надзърташ какви ли змии се вият в него. Лъжеш се, ангел мой!
Серена за малко не избухна. Той трябва да й признае правото да пита поне какво го измъчва. Иска да научи всичко за него. Най-хубаво би било, ако той би й разказал всичко доброволно, по свое желание. Но знаеше, че той няма да я допусне до чувствата си, също както не бе й позволил да припари до картините му. Би предпочел тя да го смята за някакъв престъпник.