— При такава сделка няма място за сантименти! — обяви авторитетно Бурке и си насипа още шунка в чинията. — В крайна сметка ще продадете. Гледайте истината в очите и грабвайте парата!
— Но това не е в нашите пълномощия, мистър Бурке — отвърна Серена сдържано.
Той я изгледа:
— Така ли?
— Какво искате да кажете с този въпрос?
Лен Бурке вдигна рамене и погледна последователно Мейзън и Шелби.
— Искам да кажа само, че нашето предложение да купим тази земя, си остава в сила. Ако искате да извлечете някаква полза от това, трябва да употребите цялата си убедителност и да накарате дядо си да приеме, така или иначе.
Последните му думи увиснаха във въздуха като заплаха. Серена се облегна назад в стола си, загледана как Бурке мята храната в устата си, като че ли с лопата. Джифорд е прав. Този човек няма да се стъписа пред едно просто „не“…
Тя улови погледа на сестра си. Запита се каква ли цена трябва да бъде заплатена, за да се сложи завинаги край на тази сделка. Дали след това би останало нещо от тяхното семейство?
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Серена се плъзна с наслада в нощницата си — имаше чувството, че не е спала цял месец. Вечерята се оказа потискаща и изтощителна, истинско мъчение. И никакво развитие, нито крачка напред. Бурке бе решил да купи Шансон дю Тер, Шелби и Мейзън бяха готови да му я продадат. А самата тя не знаеше какво е готова й какво трябва да направи.
Беше истинско облекчение да се прибере в тихата си уютна стая. Тук всичко беше същото — както в цялата къща, така и тук се бе възцарила някаква горда неподвластност на времето, възпротивяваща се на всяка промяна. Тапетите бяха с нежна шарка на бръшлянени вейки и цветчета. Килимът на пода бе протрит от краката на много поколения Шеридановци. Леглото от черешово дърво, с ръчно бродиран балдахин, е прислонявало уморените тела на много от тях… Серена виждаше в това някаква утеха. Чувството за нещо трайно сгряваше душата й, особено сега, когато бе толкова съсипана и разколебана. Поне тук, в меката светлина на нощната лампа, тя се чувстваше желан гост.
Върза колана на белия си копринен халат, отиде до отворената врата към галерията и се облегна на рамката, като че ли нямаше повече сили да стои изправена. Нощта бе тъмна и беззвездна. Във въздуха тегнеше душният аромат на глициния, орлов нокът и наближаващ дъжд. Колко ли жени с името Шеридан са стояли преди нея на същото това място, взирали са се в нощта, търсели са отговор за бъдещето?! И колко ли много още ще дойдат след нея? Нито една, ако стане така, както иска Бурке. Но ако те откажат да играят по неговата свирка?
Тихо почукване я откъсна от мъчителните й мисли. Серена се обърна — в отвора на вратата се показа главата на Шелби.
— Може ли да вляза?
Серена само сви рамене — за повече нямаше сили. Беше изчерпана. Перспективата за един дълъг словесен двубой със сестра й не бе много окуражаваща.
Шелби влезе, затвори вратата зад себе си и се облегна на нея. Изглеждаше объркана. Бе събула обувките си, косата й бе разпусната, изглеждаше млада и сладка в красивата си романтична рокля. Ръцете й все още бяха отрупани с цяла колекция скъпи пръстени. Само начинът, по който въртеше големия топаз на пръста си, издаваше нервността й.
— Аз се опитвам да бъда практична, Серена! — започна тя изведнъж, като че току-що бяха прекъснали разговора си. — Надявах се точно ти да оцениш това. Ти винаги си била практична.
— Тук не става дума за това кое е практично и кое не!
Серена се отдели от рамката на вратата и пъхна ръце в дълбоките джобове на халата си.
— А би трябвало! За Бога, Серена, та помисли малко! — с дребни нервни крачки Шелби прескочи стаята и започна да подбутва и да подрежда механично някои предмети, които изобщо не се нуждаеха от подреждане.
— Все някой ден плантацията ще бъде продадена. А сега имаме човек, който ще ни поднесе парите на сребърна табла!… Да знаеш, казвам ти го като специалист, търгуващ с недвижими имоти, купувач не се явява всеки ден. Продажбата ще донесе на всички ни само изгода. Джифорд се опъва само от инат!
— Обработвал е тази земя цял живот — каза спокойно Серена, която по навик, а и по необходимост зае позата на Advocatus diaboli21. — Той просто не иска да види как всичко това изчезва.
Шелби престана да разтребва и хвърли кос поглед към сестра си. Като с магическа пръчка деловата жена в нея се превърна в сърдита глезла:
— Той те манипулира!
Серена не възрази — така си беше. Отново бе смаяна от хамелеонските способности на сестра си — нейните светкавични преобразования я плашеха и възхищаваха едновременно. Те винаги бяха обаче сигнал за някакви ходове, които Серена би предпочела да не знае.