Пепър зацъка се език, за да изрази неодобрение, и се отпусна на стола, който Серена бе освободила.
— Хич не е чудно що не иска да остане, като я тормозиш така! И аз ще взема да запраша за Чарлстън, честно ти казвам.
Джифорд изгледа яростно приятеля си.
— Защо не го направиш?
— Щото ако аз се махна, няма да има тук никой освен Одил да ти слуша мърморенето. А тя няма да ти цепи басма и сигурно ще вземе да те убие! Затова.
— Умник!
С кратко, енергично движение Лъки смачка цигарата си в синия ламаринен пепелник на масата, бутна стола си назад и стана.
— Цялата тази игра не ми харесва, старче! — каза той тихо и напрегнато. Реакцията му бе чисто инстинктивна, самият той го съзнаваше, а не рационална. Серена бе наскърбена и разтревожена, това вече бе сигнал за дремещите в него инстинкти на закрилник. Не му беше приятно да се набърква, но не можеше нищо да промени.
— Направих онова, което трябваше — каза Джифорд.
— Без дори да благоволиш да помислиш как ще се чувства Серена, нали?
Джифорд се взря в него със замислени очи:
— Ти откога така си се загрижил за чувствата на другите?
Лъки не отговори. Някъде дълбоко в гърдите му лежеше скрит отговорът, но той не искаше да го изрече, нито дори да го осъзнае. Само изгледа Джифорд продължително и гневно, а после бързо излезе навън.
Серена бе седнала на стълбата, вгледана към реката. Бе стиснала под мишница прословутия плик. Изглеждаше бледна и измъчена, тъмните кръгове под очите й бяха в крещящо противоречие с младежката, дръзка „конска опашка“, в която бе вдигнала косите си. Лъки обгърна с ръка раменете й и я притегли към себе си.
— Не искам още да тръгваме — каза тя тихо.
— Не мога да те обвиня за това, скъпа — промълви Лъки, като погали рамото й.
— Можем ли да идем у тебе?
— Да, стига да искаш.
— Имам нужда от малко спокойствие.
Тя затвори очи и скри глава в рамото му. И отново той изпита онова странно чувство, онова пробождане в гърдите му…
— Ще те отведа, mon petit coeur23 — каза той тихо и я поведе надолу по стъпалата към пирогата.
Откъм Залива се кълбяха нови буреносни облаци. Натежали и черни, те се търкаляха като цветни валма на север, следвани от тътена на далечни гръмотевици. Пирогата се плъзна до малкия пристан. Всеки миг щеше да завали.
„Не, няма да завали, а просто ще се излее!“ — помисли Серена, като погледна отново тревожното небе. А веднага след това може да грейне слънце и да изсуши всичко. Тук времето бе винаги непостоянно, то допринасяше твърде много за този праисторически облик на блатото.
Сега, докато оловните облаци завладяваха небето, тишината на блатото бе легнала върху тях като тежка, задушаваща покривка. Дърветата бяха престанали да шумят. Птица не се чуваше.
Дъждът заплиска още докато прекосяваха тичешком поляната. Преди да стигнат до къщата, той вече се лееше по ламаринения покрив и пръскаше през отворените прозорци. Серена се втурна да ги затваря, но Лъки я спря.
— Нека вали — каза той и я потегли към леглото.
— Ами пода?
— Това е кипарисова дъска. Нищо й няма.
Разсъблякоха се, спокойно и бавно, вслушвайки се в тътена на бурята. Дъждът продължаваше да плющи, през прозореца повяваше хладен, влажен бриз.
— Имам нужда от тебе — прошепна Серена. Бе отметнала глава назад, затворила очи, за да избяга от умората и вътрешния смут, който бушуваше в нея като вирус. Имаше нужда от Лъки, за да забрави всичко това, макар и за кратко. Искаше да се хвърли и да изчезне в прекрасното чувство да му принадлежи, дори това да е временно и преходно.
— Тук съм — каза той и освободи косата й от шнолата.
Серена въздъхна, когато той зарови пръсти в тежките й копринени коси и ги остави да се разпилеят по голите й рамене. Тя се вдигна на пръсти и на свой ред развърза кожения ремък, с който бе завързана косата му, за да освободи твърдите къдрави кичури. Той я държеше в ръцете си, притискаше я към себе си, целуваше я продължително и страстно.
— Viens ici, cherie!24 — прошепна Лъки, заобиколи леглото и й подаде ръка.
Серена го гледаше като хипнотизирана. Изглеждаше див и опасен, но тя протегна ръка и хвана неговата. Така, хваната за ръката му, тя се отпусна на леглото и потъна в прегръдките му.
Любиха се бавно, докато дъждът навън се изливаше като из ведро. Лъки пое управлението — Серена трябваше само да се отпусне назад и да се наслаждава. Целувките му ставаха все по-продължителни и горещи — целувки, които спираха дъха й и я подлудяваха. Милувката му премина като полъх по цялото й тяло — от гърдите към корема, бедрата, коленете, жадно и сластно.
Най-сетне той я подхвана с длани като скъпоценна чаша и впи устни в топлата врага между краката й, ставаше все по-настойчив, търсещ и намиращ нейната женственост. Някакво безумно блаженство избликна в нея, набра сили като буреносните пориви на вятъра, вдигна я и я понесе надалеч, където бяха само тя и Лъки, само те и този божествен огън, изгарящ и двамата, огънят, който избухна диво в нея и я изпепели…