Той процеди през зъби някаква френска ругатня и побутна настрани чашата с останалото уиски. И за какво ли му е дама? За какво му е жена, дето оголва и спомени, и нерви? Ще му донесе само ядове. Никога няма да го остави да бъде сам със себе си. Никога няма да му признае правото на емоционална дистанция, от каквато той има нужда.
Не каза ли на Серена още от самото начало какво може да получи от него? Защо тогава тя продължи да рови и да пита? Тя иска любов, а той не желае да има нищо общо с това! Край на тази история!
„Защо тогава се занимаваш още с нея?“ Коварният вътрешен глас му се подиграваше. „Защо продължаваш да се интересуваш как ли се е правила с Бурке, какво е станало с Шелби?“ Защо му трябва да знае дали й е останало още силица, дали не се нуждае от рамо, на което да се облегне?…
Лъки пак изруга и посегна към бутилката с уиски. Блондинката — името й така и не запомни — се облегна назад нацупена и си взе цигара от неговите.
— Ама че си мъчен мъжкар! — каза тя глезено и издуха дима към тавана, излегнала се предизвикателно срещу Лъки. — Единак! — Тя разтърси рамене така, че гърдите й се разлюляха и заподскачаха в ритъма на бързото цидеко, което пращеше от мюзикбокса.
Лъки я погледна подигравателно.
— А ти какво си? Да не си щерка на Айнщайн?
Тя продължи да си играе игричката, като че не бе чула думите му.
— Падам си по мъжки момчета. Нямам нищо против една авантюрка, ако чаткаш какво искам да ти кажа.
— Чаткам.
— Ами то-га-ва… — проточи тя думата на три срички, поразмърда се на стола и го дари с лъчезарна усмивка, вдигайки въпросително оскубаните си вежди.
Скитър Мътън спаси Лъки от необходимостта да отговори. Той дойде на масата им, придърпа един стол и отпусна на него безформеното си тяло. Под мустака му просветваше полумесецът на усмивчица, която не стигаше до очите му.
— Ей, Лъки, какво ново?
Лъки прескочи поздрава и си наля отново.
— Пак си разреждал уискито, Скитър.
Собственикът се хвана с театрален жест за сърцето:
— Аз? Mais non!26 Мадам Скитър, тя води сметките, тя разрежда уискито. Как можеш да допуснеш такова нещо за мене! Дето не си пожалих труда да дойда да те открехна…
— За какво?
— Ами за твоите двама приятели.
На езика на Лъки беше да отговори, че не го интересува какво замислят Уилис и Пере. Омръзнало му беше да печели чужди битки. От днес вече решава да се изолира и да си гледа само своя живот… Никакви изпаднали в беда девици, никакви застрашени плантации. Ще се грижи са себе си. Всичко останало да върви по дяволите, ако зависи от него!
Но Скитър продължи да говори, без да се впечатлява от неизречените мисли на Лъки.
— Имаха някаква среща днеска следобед.
— С кого това? — Не че го интересува. От просто любопитство, нищо повече. Лъки вдигна поглед към Бурке, който седеше в другия край на препълнения задимен локал, потънал в гневен разговор с Пери Дейвис. — С него ли?
Мътън поклати глава.
— Non, non27 Петролният Бурке си беше тук през цялото това време. На ония им се обадиха по телефона и те излязоха, а като се върнаха след това, се хилеха като крокодили и се перчеха с много пари. Малко преди ти да дойдеш. Щом ти се появи и те се изнизаха през страничната врата.
— Е, и?
Дебелакът сви рамене, завъртя очи и измъкна една сгъната банкнота от джоба на престилката си. Той я размаха под носа на Лъки, като че очакваше да предизвика интерес с миризмата й.
— Ей това тука са оставали за бакшиш. Тоанет ми го показа, защото никога не е виждала такъв бакшиш, горката. Едва не припадна. — Мътън изсумтя презрително. — Двайсетачка. Нямам думи!
Лъки гледаше недоумяващ банкнотата. Нова новеничка, каквито вадят само приличните хора… Опитът му говореше, че такива обесници като Уилис носят пари, дето са по-мръсни от работата, с която ги изкарват. За да бутне Уилис на бардамата чисто новички двадесет долара, човек можеше да се обзаложи, че джобовете му са претъпкани с такива банкноти. Трябва да е изкарал тлъста сума, за да прояви изведнъж такава щедрост. Джин Уилис бе всичко друго, но не и благодетел.
— Тоанет разправя, че двамата имали цяла пачка, дебела колкото опашка на алигатор. Бас държа, че не са спечелени от продажбата на библии, а не са излизали по реката, откакто ти им проби лодката, значи и раци не са могли да откраднат. Когато някой плаща толкова… — Мътън сви многозначително рамене и разтърка чело. — Работата няма да е читава, не е ли така?