— С течение на годините се отдалечавахме все повече и повече. Вече нямахме почти нищо общо. Той си имаше свои приятели, свои интереси.
— Брат ти ревнувал ли е, че ти си наследникът?
Ревността бе твърде просто обяснение. Управителят на баща им ги бе научил и двамата на всичко, което е нужно за един джентълмен, за да управлява огромното имение. Кайл понасяше някак тези уроци, защото знаеше, че са му необходими. Доминик обаче изпитваше истинско удоволствие и непрекъснато затрупваше управителя с купища въпроси. Накрая научи всичко за посевите и отглеждането на добитъка. В същото време кипеше от яд, защото Дорнлей принадлежеше на Кайл, който изобщо не обичаше земята.
— Понякога съм си мислил, че той трябваше да е първородният син. Аз бих се наслаждавал на свободата, на която се радва по-малкия. — Досега никога не го бе признавал пред никого.
— Разбирам.
Кайл познаваше Констанца и бе уверен, че тя наистина разбира много повече отколкото самият той. Имаше и други проблеми между него и брат му. Напрежението помежду им се бе сгъстявало до окончателното скъсване малко преди да навършат осемнадесет. След това двамата се виждаха много рядко и никога не разговаряха откровено, нито пък си споделяха.
Отчуждението им бе настъпило, преди да срещне Констанца. Странно как никога досега не бе осъзнавал значението на този факт. Доминик бе оставил болезнена празнота в живота му. Какво би станало с него, ако Констанца не се бе появила, за да я запълни?
Морето е необикновено място, помисли си младият мъж. На човек му хрумват какви ли не идеи!
Глава 7
Доминик и Мериъл работиха сред шахматните фигури, докато слънцето се издигна високо в небето. После тя събра инструментите си в една платнена чанта с дръжки и си тръгна, без изобщо да го удостои с поглед. Роксана послушно я последва.
Доминик изостави чувалите със събраните отрязани клони, грабна захвърленото си сако и забърза след момичето. Когато я настигна, бе сигурен, че тя усеща присъствието му, въпреки че не извърна глава. Имаше красив и нежен профил. Лицето й бе спокойно и замислено. Може би с малко отнесено изражение, но в никакъв случай не лице на умопобъркана.
Взе чантата от ръката й. Тя му позволи, макар че се поколеба за миг. Очевидно нито очакваше, нито желаеше помощ.
— Ако запееш, аз ще подсвирквам в такт с мелодията — рече Доминик. — Много ме бива.
Никакъв отговор. Без да се обезсърчава от пренебрежението й, той заподсвирква една стара балада. Избра тъкмо нея, защото тъжната й тоналност напомняше на песента на Мериъл. Тя му хвърли бърз поглед и се извърна, преди Доминик да успее да го улови. Все пак и това бе нещо. Конгрив8 бе прав — музиката притежаваше способността да успокоява дивите зверове.
Мериъл пое по непознат за него път. Заслонена от високите дървета, пътеката се виеше покрай бълбукащ поток. Доминик спря да свири и се заслуша в ромона на водата. През горещите летни дни тази долчинка би била чудесно убежище.
— Красиво място — отбеляза той. — Прекалено съвършено, за да е напълно естествено. Предполагам, че природните дадености са били внимателно подобрени, нали? Ти си господарка на най-забележителните градини, които някога съм виждал, Мериъл. Това имение би трябвало да се нарича Елисейските полета. Там са отивали щастливите праведници след смъртта си. Някой чел ли ти е гръцки митове и легенди, когато си била дете? Гърците са били доста войнствено племе, но са ни оставили прекрасни предания.
В съзнанието му проблесна мимолетен спомен: двамата с Кайл разиграваха троянската война. Бяха на седем или осем години. Брат му бе благородния Аякс. Той бе предпочел да се превъплъти в хитрия Одисей.
Отърси се от спомена и продължи:
— Искаш ли след вечеря да ти почета, Мериъл? Би ми доставило истинско удоволствие.
Идеята да я запознае с някои образци на класическата литература му се стори много примамлива. Може би плавното четене ще оживи връзките в мозъка й и ще й помогне да се върне обратно в света на хората.
Погледна към невъзмутимия съвършен профил. А може би нямаше никаква надежда. Това бе толкова дяволски несправедливо!
8
Уилям Конгрив (1670–1729). Английски драматург и поет. Пиесите му, които осмиват светския живот, се характеризират с елегантен хумор и изящество на стила. — Б.пр.