Дори нещо повече. Напомняха му за илюстрациите в една книга на брат му. Кайл харесваше всичко източно и незнайно как се бе сдобил с доста ценни китайски репродукции. Първичната сила на дърветата, изобразена на тези картини, бе претворена в живия хвойнов плет на Мериъл.
— Сега изглеждат малко груби, но през есента ще изкарат нови стъбла и ще се оформят.
Госпожа Ректър смръщи вежди.
— Мисля… мисля, че разбирам какво искате да кажете. Ефектът наистина е доста интересен. — Прехапа устни. — Красиво е, но е налудничаво.
С други думи още едно доказателство за безумието на Мериъл.
— Нима е лудост да виждаш света по друг начин? Художниците го правят. Разбира се, понякога ги смятат за луди. Но без този вид лудост светът би бил много тъжно място. Мериъл е истински художник в градината. Тя създава необикновена красота за тези, които могат да я видят и усетят.
С периферното си зрение улови някакво движение и погледна към Мериъл. Тя го наблюдаваше с ножиците в ръка. Погледите им се срещнаха и сякаш мълния премина през него. Все едно го бе изрекла с думи, така ясно усети, че казва: „Ти разбираш.“
Въздействието бе толкова силно, сякаш се бяха докоснали физически. За миг почувства, че е бил допуснат в нейния свят, магическо място, съвсем различно от ежедневното й скучно съществуване.
После тя сведе поглед и мигът отлетя. В гърдите му се надигна болезнен копнеж отново да се доближи до нея. Да сподели виденията й, да се преобрази от вълшебството й.
Но това щеше да бъде пагубна грешка. Колкото повече се сближаваше с Мериъл, толкова по-голяма ставаше вероятността да възникнат неприятности, когато истинският лорд Максуел дойде да предяви права над невестата си. Доминик не биваше да се потапя в очите й и да вижда там чудеса.
Затова се извърна рязко и предложи ръка на госпожа Ректър.
— Позволете ми да ви придружа до къщата. — По пътя щеше да възстанови самообладанието си. После щеше да я запознае с Лунен лъч.
Видя как Мериъл препуска из парка на сребристосивата кобила. Побърза обаче да пропъди видението, тъй като осъзна, че тя язди гола също като лейди Годайва10, загърната само в блестящата плащаница на косите си.
С треперещи ръце Мериъл се зае да подрязва следващия храст. Той разбираше! Той наистина разбираше! Повечето хора преминаваха през живота полуслепи и виждаха само това, с което бяха свикнали, но той умееше да разпознава силата и красотата.
Хвърли му крадешком още един поглед, докато се отдалечаваше с госпожа Ректър. Възхити се на леките му стъпки и на мощта, която излъчваха широките му рамене. Ярки пурпурни точки проблясваха в светлината, която го заобикаляше. Червеното означаваше желание. Той я искаше, беше сигурна в това. Но как да го примами да се съвокупляват?
За миг се разсея и отряза погрешен клон. Тихо се наруга за своята небрежност. Копнежът пречеше на подрязването. Продължи да работи по-внимателно и постепенно да открива великолепието на храста.
Изведнъж в главата й проблесна странна мисъл. Изглежда, че той с лекота обитаваше външния свят, което не му пречеше да живее и в нейния. А щом той можеше, дали и тя щеше да успее?
Мисълта предизвика кошмарни видения. Буйни пламъци, писъци, цвилене на коне, тъмната сянка, чиято факла запали света. Ужасът избухна в съзнанието й и разтърси цялото й същество. Ножиците паднаха от ръката й, тя се преви на две и обхвана с ръце корема си, за да прогони пронизващата болка.
Джинджър се събуди, приближи до господарката си, побутна я с голямата си глава и нададе едно продължително „мя-у-у“. Мериъл го взе и притисна топлото му тяло до гърдите си. Котаракът блажено замърка. Котките можеха да живеят в два свята. Може би Ренборн също можеше. Но не и тя. Никога вече.
След като съпроводи госпожа Ректър до къщата и провери дали всичко в конюшнята е готово, Доминик се върна за Мериъл. Тя тъкмо привършваше с подрязването на последния храст и бързо се изправи.
— Готова ли си да видиш подаръка си? — попита младият мъж, без да е сигурен до каква степен Мериъл осъзнава присъствието му. Тя се протегна като котка на припек. Опитвайки се да не гледа чувствените извивки на тялото й, Доминик докосна нежно лакътя й.
— Ела!
За негово облекчение, тръгна послушно. Не знаеше какво щеше да прави, ако не му бе обърнала внимание. Едва ли би било подходящо да я заведе насила в конюшнята, а и тя сигурно щеше да му издере очите.
Докато вървяха, тайничко я наблюдаваше. Изглеждаше малко уморена. Дълги кичури се бяха измъкнали от плитката й. Беше обаче спокойна и нормална. Подрязването на хвойновите храсти явно не е било моментна прищявка. Навярно го е запланувала преди седмици.
10
Съпруга на Леофрик, граф на Мърсия (починал в 1057). Според легендата той е обещал, че ще намали непосилните данъци в Ковънтр, ако лейди Годайва мине гола на кон посред бял ден по улиците на града. Благодарните граждани се заключили по домовете си, но Любопитния Том издълбал дупка в кепенците на прозореца си и бил ослепен. — Б.пр.