По скалистите стени на ската си бяха направили гнезда от кал и коренчета трипръстите чайки, които имаха изящна, сериозна външност. Някои чайки са напуснали морето и си търсят храна из сушата — по браздите, в които току-що е засято житото, или на бунищата — но закостенялата трипръста чайка е непреклонна и си остава морска птица. Толкова нежно и свенливо създание, че изненадани се стъписвате, когато отвори човка и нададе дрезгав крясък. Направи ми впечатление, че трипръстите чайки на Хърманс са изкусни стопани — докато мътеха, непрекъснато оправяха коренчета, камъчета и кал в гнездата си.
Под зоната на трипръстите чайки по скалите се разхождаха красивите гмурци, спретнати в черно и бяло, с бели човки, остри като бръсначи. Приличаха на банкери с безупречна външност, като че пристигнали за участие в някакъв симпозиум. Понякога изпадаха в тъй нареченото състояние на екстаз тракаха с вдигнат нагоре клюн като с кастанети, а партньорките им пъхаха човка в гърлото им и го почистваха — нещо, което поне аз не съм виждал да правят даже най-големите шегаджии между банкерите.
Буревестниците, с тъмносин гръб и опашка и с бели пера на главата и гърдите, гнездяха в отделен пояс на ската. При тях се наблюдава интересна прилика с гълъбите, подсилена от тръбообразните им ноздри. Макар че са кротки, дори плахи, те умеят добре да защитават малките си. Осмелите ли се да наближите гнездото им, възрастните буревестници отварят широко човка и с удивителна точност изхвърлят воняща лепкава течност. Щом разбра за тази им способност, Джонатан веднага се зае да ме убеждава да отида при някое от гнездата им, за да „хване в кадър“ как ме пръскат буревестниците. Твърдо му заявих, че в договора ми няма такова нещо и не желая да мириша през целия ден на китоловен кораб. Достатъчно, казах си, съм се жертвал заради подобни приумици и посочих „украсените“ си с курешки от тупик панталони.
Разпределението на тези скатове в отделни пояси на живата природа се виждаше добре. На пръв поглед се създаваше впечатление за гигантско стълпотворение на птици, но отблизо се откриваше съвсем друга гледка. Дяволиците заемаха всички „апартаменти“ на „партера“, над тях живееха гмурците и гагарките. На по-високите тераски бяха редиците на трипръстите чайки и буревестниците, а на самия ръб на ската — палячовците тупици. Из разхвърляните, плискани от вълните скали, в цепнатините и заслоните на големите канари, гнездяха дяволиците с черно — зелени лъскави пера и зелени, бляскави като изумруд очи. Новоизлюпените им дундести, тъмно — шоколадови пиленца се свиваха от страх, когато минавахме край гнездата им, но родителите им се спускаха към нас с дрезгав грак, с отворена човка, с искрящи от гняв очи и с наперен рошав гребен. Гледайки острите им като нож клюнове, имах чувството, че само много голям смелчага би пъхнал ръка в гнездото на дяволици.
По големите скали в морето гнездяха кормораните. Приличаха на дяволиците, но имаха бронзово лъскава перушина и беличко под човката и под очите. Бяха застанали на скалните первази с разтворени крила, както се изобразяват птици на герб. Изглеждаха също като птичите фигури върху огромните колони на входа на всяко „шато“ във Франция. Разперилият се да съхне корморан ми прилича на странен праисторически вид. Може би птеродактилът е заемал подобна чудновата стойка.
От удобно място на брега гледахме огромната скала с форма на правоъгълен резен кашкавал, разположена върху широката си основа точно срещу нас на около стотина метра в морето. Отблизо приличаше на горната част на камина с много лавици, затрупани от онези ужасни фаянсови фигурки с надпис „Сувенир от Борнемът“11, които англичаните си купуват по традиция. На тази бяла скала бе царството на рибоядите — над десет хиляди птици, от чието пискливо многогласие човек направо можеше да оглушее. Да се каже, че „градът на рибоядите“ бе оживен, означаваше да се премълчи голяма част от истината. Пред него бледнееше дори Ню Йорк, и то във върхов час. Рибоядите вършеха най-различни работи — мътеха, хранеха малките си, флиртуваха, съешаваха се, търсеха храна или без никакви усилия се издигаха във въздуха на двуметровите си крила. Внушителни, много красиви птици със светлокремаво тяло, с черни като гагат12 върхове на крилата, с оранжева глава и тил. Малко непохватни на сушата и с леко клатушкащ се патешки ход, щом литваха от скалата и се понасяха във въздуха, те ставаха най-елегантните и грациозни създания. С дълги тъмнеещи на края крила, с остра опашка и син, удължен като кама клюн, рибоядите имаха изискана, официална външност. Наблюдавахме ги как се носеха плавно в небето без почти никакъв мах на крилата и използваха различни въздушни течения, сякаш се хлъзгаха по лед. Спускаха се към скалата, почти я докосваха с върховете на крилата си и, завъртайки се в обратна посока, мигновено ги прибираха и кацваха с бързина, която трудно може са се проследи с човешко око. Като големи кръстове в бяло и черно високо на небето светкавично „падаха“ и се сливаха с многобройната птича колония.
11
Град в Англия, Хемпшир, на брега на Ламанш, с около 50 000 жители. Известен морски курорт, балнеологичен център и пристанище. — Бел.пр.