След всичко, станало досега, той отново се извърташе на 180 градуса! Къртни беше дотолкова озадачена, че само успя да каже:
— Не, благодаря.
— Както намерите за добре — отговори той безразлично и се отдалечи.
Тя се почувства горда, че му отказа. За какъв се мислеше, та така си играеше с живота й?
Дълго време се чуваше само пращенето на огъня. А след това Къртни прошепна:
— Чандос?
— Моля?
— Промених решението си. Приемам вашето предложение.
— Тогава заспивайте, госпожице. Утре тръгваме рано.
14.
Къртни се събули от силен аромат на кафе. За момент тя остана да лежи, като усещаше лъчите на утринното слънце по лицето си. Никога преди това не беше спала под открито небе и реши, че е много приятно да се събудиш под нежните слънчеви ласки. Постелката й за спане също й беше доста удобна — разстлана върху дебелата трева. Може би в края на краищата стана по-добре, че нямаше да пътуват с каруца.
Когато се раздвижи обаче, тя промени първоначалното си мнение. За Бога, цялото й тяло я болеше. Спомни си предупрежденията на Мати. Предния ден бяха яздили почти шест часа. Не яздеха много бързо, така че успяха да изминат само петнайсет-двайсет мили, не повече. Но Къртни не беше свикнала да бъде на седлото толкова дълго и сега уморените й мускули се бунтуваха.
Тя се обърна и потръпна от болка. Оказа се по-зле, отколкото предполагаше. След това погледът й попадна на нейния спътник и тя забрави неволите си.
Чандос се бръснеше. Беше застанал на около три ярда от нея, до мястото, където бяха вързали конете. Канчето за бръснене с четката в него беше на земята в краката му. Огледалото беше закачил на седлото на вече оседлания си кон. То му идваше малко ниско, но беше поставено под ъгъл, така че да може да се оглежда в него.
Къртни често беше гледала баща й да се бръсне, но сега, като наблюдаваше Чандос, не беше същото. Той не си беше облякъл ризата, а беше само по панталони и ботуши, със сложен колан, който прилепваше към хълбоците и леко се беше смъкнал към дясното му бедро, където лежеше кобурът с пистолета.
Девойката наблюдаваше как ръката му се повдига, за да изстърже с бръснача пяната от лицето му; следеше с поглед как неговите здрави мускули се напрягат и отпускат и не можеше да откъсне очи от правилните му и твърди като изсечени черти. Оголената му кожа беше тъмна, гладка и привличаща.
Конят му направи стъпка назад.
— Кротко, Шуърфут3.
Къртни беше поразена от това колко успокояващ и мил можеше да бъде гласът му. Чу го да казва още нещо на някакъв неразбираем за нея език, а после се сепна, когато се обърна към нея:
— По-добре си налейте малко кафе, лейди. Няма да стоим още дълго тук.
Бузите й порозовяха. Дали беше усетил, че го наблюдава? И как изобщо беше разбрал, че е будна?
Къртни бавно се надигна от постелята и седна, като отново усети остра болка в мускулите си. Понечи да извика, но не посмя да покаже пред Чандос, че я боли. Беше яздила само един ден. Ако той си помисли, че не би могла да издържи на дълъг път, можеше отново да се откаже.
— На испански ли говорехте преди това? — реши да го заговори тя.
— Не.
— Мати си мислеше, че сигурно сте испанец. Името ви не е ли испанско?
— Не.
Къртни направи гримаса. Боже мой, колко необщителен беше — не можеше ли поне веднъж да се държи малко по-любезно? Тя опита отново да подеме разговор:
— Ако не сте испанец, какъв сте тогава?
— Кафето изстива, лейди.
Толкоз — разговорът приключи, преди да е почнал, помисли си тя. След това насочи вниманието си към кафето. Колко беше гладна!
— Има ли нещо за ядене, Чандос?
Най-сетне той я погледна. Докато беше спала, косата й се беше развързала и се спускаше от лявата страна на шията, като закриваше по-голямата част от карираната й риза. Той си спомни как беше вплел пръсти в тази коса. Сега тя го гледаше с натежали клепачи и очите й изглеждаха по-уморени от всякога. Беше плакала, а и беше стояла будна повече от половината нощ. Чандос знаеше дяволски добре, че тя и представа си няма колко привлекателна изглежда в този момент.
— До огъня има бисквити — каза й кратко.
— Това ли е всичко?
— Обикновено сутрин закусвам леко. Трябваше да ядете снощи.
— Не бих могла. Бях толкова… — тя се спря. „Не споменавай за вчера, Къртни.“ — Бисквитите ще ми дойдат добре, благодаря.
Чандос се обърна, за да довърши бръсненето. Трябва да съм полудял, каза си той. Нямаше друго обяснение за това, че беше взел със себе си една жена — при това тази жена — на такъв дълъг път — четиристотин мили през тази пустош. Проклета девственица! Не можеше ли да измисли нещо по-добро, вместо непрекъснато да го гледа, като си мисли, че той не усеща нищо. Беше разбрал още в първата минута, когато отправи погледа си към него. Сякаш не очите, а ръцете й милваха тялото му.