Къртни я беше поразпитала за това и онова и беше научила, че Калида работи в кръчмата на Марио вечер като сервитьорка — само като такава, увери я Мама. Къртни усещаше, че тя не одобрява това. Мама подчерта, че дъщеря й изобщо няма нужда да работи, но го прави само защото така й харесва.
— Тя е упорита. Много е упорита моята nina16. Повече е голяма жена. Какво мога да направя?
Къртни би я разбрала, ако Калида работеше, за да се чувства полезна или пък за повече пари — но да работи в кръчма? И то при положение, че не й се налага.
Сметна, че е извадила късмет, като мина още един ден, без мексиканското момиче да я е безпокоило, и престана да мисли за нея.
Тази вечер си легна рано. Мама беше отишла на гости, а Калида беше на работа, така че в къщата беше тихо. Отвън на улицата обаче се вдигаше голяма олелия, защото беше събота вечер и Аламеда в това отношение с нищо не се различаваше от останалите градове близо до границата с индианската територия. Мъжете пиянстваха по цяла нощ, тъй като знаеха, че могат да си отспят на следващата сутрин. Повечето от тях нямаха жени, които да ги помъкнат рано-рано на църква.
Тя се усмихна, като си помисли как в Рокли често беше виждала мъжете с помътнели и зачервени очи да клюмат на път за църквата, в някои от тях и да се хващат за главата с бол е жена физиономия, когато проповедникът повиши много глас. По всяка вероятност и в Аламеда беше същото.
Най-накрая тя задряма, а не след дълго и започна да сънува. Сънят й не беше от приятните. Усещаше болка. Притискаше я някаква тежест. Викаше и не можеше да си поеме въздух. След това се появи Чандос и й каза да не вика, успокоявайки я както само той умееше да го прави.
След това той започна да я целува и тя бавно отвори очи, за да открие, че не е било само сън. Това, което беше усещала да и притиска, беше тежестта на тялото му. Чудеше се защо не я беше събудил, за да изпита радостта от срещата им и от това, че я желае. А той така рядко се отдаваше на желанията си.
Тя обви ръце около врата му и го привлече към себе си. Мустаците на мъжа погъделичкаха лицето й. Къртни изстина.
— Ти не си Чандос! — изкрещя тя и се помъчи да го отблъсне от себе си.
Гласът й беше станал писклив от ужас, но в следващия миг една ръка запуши устата й. Бедрата на мъжа отново се опряха до нейните и тя почувства възбудата му. Беше гол. Това и накара да изпищи отново, но той я заглуши с ръката си.
— Шшт… Dios! — Тя го захапа за ръката. Той рязко я дръпна, но после пак я върна на същото място — какво ти става, жено? — просъска мъжът с раздразнение.
Къртни се опита да каже нещо, но ръката му затискаше устата й.
— Не, не съм Чандос — възбудено каза той. — Впрочем, за какво толкова ти е притрябвал? Той е muy violento17. А освен това и го няма тук. Аз ще го заместя не по-зле.
Тя така яростно заклати главата си, че едва не му изкълчи ръката.
— Не харесваш мексиканците, а? — каза остро той и яростта в гласа му я вцепени. — Калида ми каза, че имаш нужда от мъж. Каза още, че не си много претенциозна. Така че дойдох да ти направя услуга, не да ти се натрапвам. Или може би искаш да ме видиш най-напред? Това ли те притеснява?
Слисана, Къртни бавно кимна.
— Нали няма да викаш, ако си махна ръката? — попита той и тя отрицателно поклати глава. Той отмести ръката си. Тя не извика.
Той стана от леглото, като я наблюдаваше внимателно. Тя продължаваше да мълчи и мъжът се поуспокои.
Къртни знаеше, че едва ли ще има някаква полза, ако се развика. В къщата нямаше никой, а и на улицата беше толкова шумно, че никой нямаше да обърне внимание на виковете й. Вместо това тя внимателно протегна ръка под възглавницата и напипа дръжката на пистолета си. Това й беше станало навик по време на пътуването и сега беше благодарна, че е така. Не че мислеше да го използва. Надяваше се, че няма да се наложи да стреля по непознатия.
Къртни използва момента, когато той драсна клечка кибрит и се оглеждаше да намери да лампата, за да се прикрие с чаршафа и без да издаде звук, насочи пистолета към него. Той видя дулото му и замръзна на място. Беше спрял дори да диша.
— Не изпускай клечката, господине — предупреди го Къртни. — Ако светлината угасне, ще стрелям.