— Вече не. С президента го обсъдихме снощи.
— Какво искаш да кажеш?
— Стягай си багажа. Поемаш командването на бойната група на „Стенис“. — На Райън му се искаше да се усмихне ведро на приятеля си, но не можа да се застави. Не и след като го излагаше на риск.
Новината закова Джексън на място.
— Сигурен ли си?
— Решено е. Президентът се подписа. Главнокомандващият тихоокеанските сили знае, адмирал Сийтън…
— Да, преди работех за него. — Роби кимна.
— Имаш два часа. На базата „Андрюс“ те чака един „Гълфстрийм“. Нуждаем се от човек, на когото са му ясни политическите ограничения в мисията — поясни съветникът по националната сигурност. — Можеш да вървиш по ръба, Роб, но не го прекрачвай. Трябва да се преборим със зъби и нокти.
— Разбирам.
Джак стана и се приближи до приятеля си.
— Не съм убеден дали ми харесва, че правя това…
— Такава ми е работата, Джак.
„Тенеси“ зае позицията си край японското крайбрежие и най-сетне намали скоростта си до нормалните при патрулиране пет възла. Капитан Клагет се забави нужните няколко секунди, за да установи точното местонахождение на една камениста гола скала, известна на моряците като Жената на Лот, след което потопи подводницата си до дълбочина сто и осемдесет метра. В момента сонарът не показваше нищо — малко странно за нормално натоварените морски пътища, но след четири дни и половина плаване с опасно висока скорост всички на борда изпитаха значително облекчение от затишието. Служителите от армията се бяха приспособили много добре и се присъединяваха към моряците в кроса им из ракетния отсек. Засега заповедите почти не се различаваха от онези, за които ракетоносната подводница бе построена: да не бъде засечена, както и да събира всякаква информация за маневрите на врага, извършващи се около нея. Не можеше да се нарече вълнуващо, ала само Клагет си знаеше колко важна е задачата им.
Спътниковата връзка показа на Санди Рихтер и на колегите му, че мисията вероятно има успех. Тоест всички щяха да прекарат още часове в тренажора, докато наземните екипи подготвеха техните хеликоптери „Команч“ за действие. За съжаление това значеше прикрепяне на съвсем явни за радарите приспособления към крилата на всеки хеликоптер, както и резервоари за дълги преходи. Е, той го знаеше от самото начало, а и никой не си беше направил труда да го пита доколко идеята му харесва. В симулатора сега бяха въведени три сценария и екипажите, един по един, ги изпробваха: телата им се въртяха във всички посоки, като те изобщо не съзнаваха какво правят в истинския свят, докато тялом и духом бяха във виртуалния.
— Как, по дяволите, да го направим? — запита Чавес.
„Руснак не би оспорил точно така нарежданията“ — помисли си Шеренко.
— Само ви предавам заповеди от вашето управление — каза им той. — Зная също, че изчезването на Кога не е свързано с никоя официална служба.
— Значи подозирате Ямата? — попита Кларк. Тази информация стесняваше донякъде кръга на възможностите, както и правеше невъзможното просто опасно.
— Добро предположение. Знаете къде живее, нали?
— Виждали сме дома му от разстояние — потвърди Чавес.
— О, да… Снимките ви. — Майорът ужасно би искал да знае за какво са им, ала щеше да е глупаво да зададе такъв въпрос, пък и така или иначе не беше сигурно дали двамата американци знаят отговора. — Ако имате друг потенциал в страната, предлагам ви да се възползвате от него. Ние също използваме нашия. В Кога вероятно се крие политическото решение на тази криза.
— Ако има такова — подчерта Динг.
— Радвам се, че ще летя отново с вас, капитан Сато — рече вежливо Ямата. Поканата за пилотската кабина му достави удоволствие. Виждаше, че летецът е патриот, човек с доблест и умение, който наистина разбираше как стоят нещата. Колко жалко, че бе избрал такъв скромен път в живота си.
Сато свали слушалките си и се отпусна в пилотското си място.
— Хубаво ми действа малко промяна от канадските полети.
— Как вървят нещата там?
— Говорих с няколко началници на път за Япония. Твърдят, че американците са по-скоро объркани, отколкото нещо друго.
— Да. — Ямата се усмихна. — Те се объркват лесно.
— Можем ли да се надяваме на дипломатическо уреждане на проблема, Ямата-сан?
— Мисля, че да. Липсват им възможности да ни атакуват ефикасно.
— Баща ми е командвал разрушител в известен смисъл. Брат ми…
— Зная, познавам го добре, капитане. — Той забеляза, че при тази забележка очите на пилота проблеснаха от гордост.