„Ако желанията се сбъдваха с бързината на мисълта…“ — каза си той, когато самолетът спря придвижването си по пистата. Стюардът отвори вратата и подхвърли единствената чанта на Джексън на сержант от ВВС, който отведе адмирала до хеликоптер, чакащ го за следващия му полет, до главнокомандващия тихоокеанските сили адмирал Дейв Сийтън. Беше време да навлече професионалната си самоличност. Независимо дали бяха злоупотребили с него или не, Роби Джексън бе воин, готвещ се да поеме командването над други бойци. Той анализира съмненията и въпросите си и сега дойде време да ги остави настрана.
— После ще си платим скъпо за това — подхвърли Дърлинг и изключи телевизора с дистанционното управление.
Технологията бе разработена не за друго, а за рекламиране по време на бейзболни мачове. Преработка на системите „син екран“, използвани в киноиндустрията, развитите компютърни програми позволяваха използването й в преки предавания и по този начин можеше да се направи така, че фонът зад застаналия на мястото си батсман да изглежда като реклама на местна банка или автомобилен дистрибутор, докато в действителност там нямаше нищо повече от обичайното за бейзболни игрища зелено. В случая всеки репортер можеше да направи своето включване на живо от Пърл Харбър (разбира се, извън военноморската база) и за фон да има профилите на два самолетоносача, около които да летят птици и в далечината да се движат приличните на мравки силуети на докери. Картината изглеждаше не по-малко истинска от всичко останало на телевизионния екран, който в крайна сметка показваше само множество разноцветни точки.
— И те са американци — рече Джак. Освен това той сам ги принуди да го направят и отново предпази президента от политически рискованата задача. — Би трябвало да са на наша страна. Наложи се само да им го напомним.
— Ще мине ли? — Този въпрос бе по-мъчен.
— Не задълго, но може да се окаже достатъчно. Имаме хубав план. Трябва ни малко късмет, обаче вече на два пъти ни провървя. Важното е, че им показваме онова, което те очакват. Очакват двата самолетоносача да си останат там, както и осведомителните агенции да държат всички в течение. Разузнавачите по нищо не се различават от останалите, сър. Те си имат предварителни представи и когато ги видят реализирани в истинския живот, това просто затвърждава убеждението им, че са гениални.
— Колко човека трябва да убием? — поиска да знае президентът.