— Тези католически училища — изкиска се Арни. — Мечът, който висеше над Америка цяло поколение. На вестниците ще им хареса, а и добре знаете, че Си Ен Ен ще вдигне голям шум по въпроса в някой от едночасовите си специални репортажи, с множество хубави снимки и неточен коментар.
— Не ти ли харесва, Джак? — попита Дърлинг вече с широка усмивка.
— Господин президент, аз не съм политик, нали? Засега не е ли достатъчно, че премахваме последните двеста междуконтинентални балистични ракети в света? — Хм, това май не беше съвсем вярно. „Да не ставаме прекалено поетични, Джак. Все още остават китайците, британците и французите.“ Но последните две страни щяха да ги последват, нали? Китайците пък щяха да бъдат принудени да видят най-логичния ход чрез търговски преговори, а и какви врагове щяха да им останат, че да се притесняват?
— Само ако хората го видят и разберат, Джак. — Дърлинг се обърна към Ван Дам. И двамата пренебрегнаха неизказаните допълнителни тревоги на Райън. — Накарай информационната служба да се захване за работа. Официалното изявление го правим от Москва, нали, Джак?
Райън кимна.
— Такова беше споразумението, сър.
Нещата щяха да се развият по-различно, първоначално внимателно щеше да бъде подхвърлена непотвърдена информация. Следваха свиквания на Конгреса за събиране на повече данни. Тайни обаждания до няколко телевизионни компании и доверени репортери, които щяха да се окажат точно където трябва и когато трябва (нещо трудно изпълнимо поради десетчасовата разлика между Москва и последните американски зони с междуконтинентални балистични ракети), за да запечатат за историята края на кошмара. Самото унищожаване бе доста мръсен процес, което обясняваше защо той хич не се харесваше на американските екодружества. При руските ракети бойните глави се сваляха за разглобяване, течното гориво се източваше от снарядите, демонтираха се ценните и (или) секретни електронни компоненти и после с помощта на сто килограма силен експлозив се взривяваше горната част на силоза, който своевременно щеше да бъде запълнен с пръст и заравнен. Американският метод бе различен, защото всички американски ракети използваха твърдо гориво. При тях снарядните тела се превозваха до Юта, където ги отваряха и от двата края. Сетне ракетните двигатели се запалваха и ги оставяха да изгорят като най-големите фойерверки в света, вдигайки облаци от изгорели токсични газове, способни да отнемат живота на няколко диви птици. В Америка силозите също ги взривяваха — американски апелативен съд бе отсъдил, че засягащият националната сигурност характер на международното споразумение за контролиране на оръжията отменя четири природозащитни постановления въпреки многото законни обжалвания и протести. Последното взривяване щеше да е изключително драматично, още повече че силата му трябваше да е около една десетомилионна от това, което силозът някога е пазил. Джак реши, че някои цифри и понятия са просто твърде големи, за да бъдат осъзнати… Даже и за хора като него.
Легендата за Дамокъл разказваше за царедворец от кръга на сицилианския крал Дионисий, който влагал всичкото си красноречие да хвали богатствата на господаря си. За да се наложи по жестокия и деспотичен начин на „великите“ мъже, Дионисий поканил царедвореца си Дамокъл на разкошен пир и го настанил на удобно място право под един меч, който пък висял от тавана на конец. Целта била да демонстрира, че кралските богатства са толкова мимолетни, колкото сигурността на гостите му.
Същото се отнасяше за Америка. Всичко, което тя притежаваше, бе все още под ядрения меч (факт, който Райън ясно видя графично не много отдавна в Денвър) и по тази причина личната му мисия, откак се върна на правителствена служба, беше да сложи край на историята веднъж и завинаги.
— Искаш ли да поемеш пресконференциите?
— Да, господин президент — отвърна Джак, учуден и благодарен за смайващата щедрост на Дърлинг.
— „Северна зона за ресурси“ ли? — попита китайският министър на отбраната. Сетне добави сухо: — Интересна формулировка.
— Е, как смятате? — обади се Цзян Хансан, седящ от неговата страна на масата. Току-що идваше от поредната среща с Ямата.
— Абстрактно погледнато, стратегически е възможно. Оставям икономическите оценки на другиго — отговори фелдмаршалът. Най-предпазливият както винаги въпреки количеството мао-тай18, което изпи тази вечер.
— Руснаците са наели три японски фирми за проучване. Удивително, нали? Източен Сибир почти не е проучен. Е, да, знаем за златните залежи в Колима, но вътрешността? — Махна пренебрежително с ръка. — Какви глупаци, сега трябва да молят други да им свършат работата… — Гласът на министъра заглъхна, а погледът му се върна към Цзян Хансан. — И така, какво са открили?