Единствената трудна част от пътуването, ако можеше да се нарече така, беше при Ноксвил — средно голям град, разположен предимно на северния бряг на река Тенеси. Беше достатъчно голям, за да има околовръстно шосе, I-640, което Дентън пренебрегна в полза на прекия път на запад.
За разнообразие, времето бе топло. Предишните шест седмици проклетите снежно-ледени бури следваха една след друга и Грийнвил вече изчерпи бюджета си за сол по пътищата и извънредни надници за бригадите. Той се беше отзовал на поне петдесет дребни пътни произшествия и на две сериозни, но най-вече съжаляваше, че не откара новата „Креста“ на автомивка предната нощ. Ярката боя бе прошарена от сол и се радваше, че колата е снабдена с долна обшивка като „стандартна екстра“, понеже архаичният му камион-пикап нямаше такава и ръждясваше и се превръщаше в старо желязо даже докато стоеше неподвижно пред къщата. Освен това количката изглеждаше задоволително. Още няколко сантиметра място за краката нямаше да са излишни, но автомобилът беше неин, не негов, а на нея повече място не й трябваше. Колата бе по-лека от патрулката му и мощността на мотора беше едва наполовина. Това донякъде увеличаваше вибрациите, които бяха силно притъпени от гумираните ресори, обаче все пак се усещаха. „Е — каза си той, — те помагат на хлапетата да задрямат.“
Забеляза, че тук сигурно е валял дори повече сняг. В средата на платното му се беше насъбрала каменна сол като пясъчна диря или нещо подобно. Жалко, че е трябвало да използват толкова много! Направо раздираше колите. Дентън беше сигурен, че това не се отнася за неговата, тъй като прочете всички подробности, преди да се реши да изненада Кенди с нейната червена „Креста“.
Планините, които прорязват по диагонал тази част от Америка, се казват Грейт Смоукис, според местна легенда, наречени така от самия Даниел Бун22. В действителност бе част от една-единствена верига, простираща се от Джорджия до Мейн и по-нататък и променяща местните си имена почти с всеки щат. В тази й област влагата от многобройните езера и потоци, съчетана с атмосферните условия, образуваше мъгла, появяваща се през цялата година23.
Уил Снайдер от „Помощни служби“ работеше извънредно — изгодна ситуация за синдикалния шофьор. Ремаркето „Фрюхауф“, прикачено към неговия дизелов товарен камион „Кенуърт“, бе пълно с навити килими от фабрика в Северна Каролина и пътуваше към търговския й представител в Мемфис за голяма разпродажба. Като опитен шофьор Снайдер напълно го устройваше да отсъства в събота, понеже заплащането беше по-добро, а освен това футболният сезон приключи, пък тревата още не започваше да никне. Очакваше при всички случаи да се прибере за вечеря. „Най-хубавото е, че пътищата са сравнително чисти през този зимен уикенд и постигам добро време“ — помисли си шофьорът, докато вземаше рязък десен завой надолу към долината.
— Опа! — промърмори той. Нямаше нищо необичайно да види мъгла тук, близо до северния изход за щатското шосе-95, водещ към онези бомбаджии край Оук Ридж. Имаше два проблемни участъка по магистрала I-40 и този беше единият. — Проклета мъгла!
Съществуваха два начина да се справи с проблема. Някои спираха продължително, за да пестят гориво или пък просто понеже не обичаха да карат бавно. Не и Снайдер. Като професионален шофьор, виждащ останки от тежки катастрофи встрани от магистралата всяка седмица, той намали веднага, още преди видимостта да е паднала под сто метра. На голямата му машина й трябваше време, за да спре, пък и познаваше шофьор, превърнал някаква миниатюрна японска количка заедно с възрастния й водач в станиол, а неговото време хич не си струваше риска. С плавното преминаване на по-ниска скорост той направи онова, което знаеше, че е най-разумно, и просто за да е напълно сигурен, включи сигналните си светлини.
22
Даниел Бун (1734–1820) — прочут американски заселник в най-западните райони на САЩ. — Б.пр.
23
Оттук и името на планината, което в буквален превод означава Големите мъгливи планини. — Б.пр.