Пиърс Дентън извърна раздразнено глава. Още една „Креста“, спортната версия С99, произвеждана засега само в Япония. Тази бе черна с червена ивица отстрани и профуча покрай него със сто и тридесет или малко повече според преценката на набитото му око. В Грийнвил щеше да последва стодоларова глоба и конско от съдията Том Андерс. Откъде се взеха тези две хлапета? Дори не забеляза приближаването им в огледалото. Имаха временни номера. Две млади момичета. Вероятно едното, току-що извадило книжка и получило от татко си нова кола като подарък по този повод, возеше приятелката си, за да й покаже какво значи истинската свобода в Америка. Дентън си помисли, че свободата ще се окаже адски глупава и ще й донесе глоба още в първия ден на пътя. Тук обаче той нямаше правомощия и това бе работа на момчетата от щата. „Типично!“ — помисли си и поклати глава. Бъбреха си и почти не гледаха пътя, но беше по-добре да са напред, отколкото зад гърба му.
— Господи! — промълви Снайдер. Веднъж чу на един паркинг за камиони, че местните обвинявали за това „лудите хора“ край Оук Ридж. Каквато и да беше причината, видимостта падна почти изведнъж до някакви си девет метра. Лошо. Той превключи сигналните светлини на авариен режим и намали още. Никога не бе го изчислявал, ала с този товар на камиона с ремарке му бяха нужни над осемнадесет метра, за да спре при петдесет километра в час, и то на сух път, какъвто този не беше. От друга страна… Не, реши да не рискува изобщо. Намали скоростта почти на тридесет. Това му струваше половин час. „Помощни служби“ знаеха за този участък от I-40 и непрекъснато повтаряха, че е по-добре да платят това време, отколкото да изплащат евентуалната застраховка. Следейки внимателно пътя, шофьорът включи късовълновото си радио, за да излъчи предупреждение до колегите си.
— Все едно че си в пинг-понг — обясни им по канал 19, а сетивата му бяха изцяло нащрек. Той се взираше в бялата маса от водни пари пред него, докато опасността се приближаваше отзад.
Мъглата ги хвана съвсем неподготвени. Предположението на Дентън беше правилно. От шестнадесетия рожден ден на Нора Дън бяха изминали точно осем дни, три от които изгуби за получаване на временното си разрешително за шофиране, и бяха навъртени седемдесет и осем километра с новия й спортен модел С99. Тя избра широк и хубав път, най-вече за да провери колко може да вдигне, защото бе млада, а и защото приятелката й Ейми Райс я помоли. Надула компактдиска до дупка и разменяйки впечатления за различни момчета от училище, Нора почти изобщо не гледаше пътя, понеже в крайна сметка не е толкова трудно да задържиш автомобила между непрекъснатата линия вдясно и пунктираната вляво, пък и в огледалото не се виждаше никой, който да я притеснява. Освен това да имаш кола беше далеч по-хубаво от среща с ново момче, тъй като по една или друга причина винаги те трябваше да карат, сякаш една зряла жена не може сама да се справи с шофирането.
Изражението й стана донякъде разтревожено, когато видимостта намаля до… хм, не много (Нора не можеше да прецени точното разстояние), и тя отмести крак от газта, като така позволи на колата да намали досегашната скорост от сто тридесет и четири километра. Пътят отзад бе чист и напред сигурно щеше да е същото. Инструкторите й бяха казали всичко, което трябва да знае, но както ставаше с уроците на всичките й други преподаватели, някои неща беше чула, други не. Важните уроци щеше да получи с опита. Обаче опитът бе учител, с когото още не се познаваше напълно и чиято оценъчна система се оказа прекалено крайна за настоящия момент.
Наистина тя забеляза сигналните светлини на ремаркето „Фрюхауф“, ала пътят й беше непознат и кехлибарените светлинки биха могли да са улични лампи, само дето повечето междущатски магистрали нямаха такива — факт, който поради кратката си шофьорска практика Нора не знаеше. При всички положения допълнителното предупреждение щеше да спести едва секунда. Когато видя сивата квадратна сянка, беше просто твърде късно, а и скоростта й бе паднала само до деветдесет и седем. Като се вземеше и тридесеткилометровата скорост на камиона, ефектът се равняваше приблизително на сблъсък с тридесеттонен неподвижен предмет при седемдесет идва километра в час.