Осведомителните документи на бюрото му нямаха нищо общо с неговите задължения на президент, но бяха силно свързани с оставането му в кабинета и по тази причина стояха винаги най-отгоре на купчината. Дърлинг си помисли, че изкачването нагоре в проучването за политически рейтинг беше… много назидателно. От вероятните гласоподаватели (а те бяха хората, които наистина имаха значение) одобряващите политиката му бяха с цели десет процента повече от миналата седмица — количествено подобрение, отнасящо се за справянето му както с външните, така и с вътрешните проблеми. Общо взето, така горе-долу можеше да се почувства ученик в четвърти клас, след като донесе вкъщи на мнителните си родители бележник с изключително добри оценки. Според главния му социолог пък, занимаващ се с проучванията, тези десет процента бяха едва началото, тъй като трябваше малко време, докато последиците от промените в курса достигнат до общественото съзнание. Трите големи автомобилни компании вече обмисляха публично повторното наемане на част от седемстотинте хиляди човека, уволнени в последните десетилетия, като ставаше дума само за монтажните работници. После трябваше да се помисли за хората в компаниите за авточасти, в компаниите за гуми, в тези за стъкла, в онези за акумулатори… Така можеше да започне съживяването на „Ръждясалия пояс“25, а там живееха много гласоподаватели.
Беше очевидно или би трябвало да е, че процесът няма да се ограничи с коли. Не би могъл. Съюзът на обединените автомобилни работници (занимаващи се с коли и авточасти) очакваше с нетърпение завръщането на хиляди плащащи си членове. Международният профсъюз на електротехниците (занимаващи се с телевизори, може би дори видеокасетофони?) не можеше да остане назад, а имаше и други профсъюзи, които едва започваха да обмислят колко голямо парче от тортата могат да получат. Макар и прост като идея, подобно на много простички идеи Реформеният търговски декрет представляваше многоспектърна промяна на начина, по който Съединените американски щати правеха бизнес. Президентът Дърлинг си мислеше, че е разбрал това понятие, но скоро телефонът на бюрото му щеше да иззвъни. Докато го гледаше, той вече знаеше чии гласове ще чуе и не се изискваше голямо усилие, за да си представи думите, които щяха да кажат, аргументите, които щяха да използват, и обещанията, които щяха да направят. Да, и той щеше да е склонен да ги приеме.
Всъщност изобщо не беше планирал да става президент на САЩ за разлика от Боб Фаулър, предначертал целия си живот в служба на тази цел и непозволил дори смъртта на първата му жена да го отклони от пътя. Крайната цел на Дърлинг бе губернаторският пост в Калифорния и когато му се предостави възможност да заеме второто място в изборната бюлетина на Фаулър, той прие най-вече от патриотизъм. Не би го споделил дори с най-близките си съветници, понеже патриотизмът беше нещо старомодно в съвременния политически свят, ала въпреки това Роджър го бе изпитал: спомни си, че обикновените граждани си имат име и физиономия, спомни си, че някои от тях умряха под негово командване във Виетнам, и тези спомени го накараха да си помисли, че трябва да стори за тях всичко най-добро, на което е способен.
„Но кое е най-доброто?“ — запита се отново за хиляден път. Овалният кабинет беше самотно място. Често бе пълен с всякакви посетители, от чужд държавен глава до ученик, спечелил конкурс за писане на есе, обаче в даден момент всички те си тръгваха и президентът пак оставаше насаме с дълга си. Клетвата, която положи, изглеждаше толкова проста, че сякаш бе лишена от смисъл: „Всеотдайно да изпълнявам задълженията на… с всички сили да спазвам, покровителствам и браня…“ Красиви думи, но какво означаваха? Може би Медисън и останалите са сметнали, че той ще знае. Вероятно през 1789 всички са знаели, проста се е разбирало от само себе си, ала това е било преди повече от двеста години. Да, някак си те бяха пропуснали да го запишат за бъдните поколения.
По-лошото беше, че имаше безброй хора, готови винаги да ти кажат какво според тях означават думите, а като прибавиш и всичките давани съвети, две плюс две се оказваше седем. Работници и началници, потребители и производители, данъкоплатци и бирници. Всички те имаха свои нужди, свои разписания. Всички те си имаха доводи и добри съветници, които да ги оформят, и страшното бе, че по един или друг начин всеки един се оказваше достатъчно логичен, та мнозина да повярват, че две плюс две наистина прави седем. Тоест, докато не обявиш сумата; тогава всеки заявяваше, че е прекалено много и че страната не може да си позволи специфичните интереси на другите групи.
25
Някои от средните и североизточните щати на Америка, известни като район с намаляващо производство на стомана, автомобили, остаряващи фабрики и т.н. — Б.пр.