— Сигурни ли сте, че е вътре? — попита повторно Ърлан Шън.
— Сто процента — отвърнаха едновременно и двамата дракони.
Ърлан Шън никога преди не бе работил с тях, а броят на гафовете, допуснати до момента в хода на операцията, ни най-малко не го успокояваше.
— Хайде да преговорим — каза отново той и двамата извадиха доклада от наблюдението.
— Апартаментът най-горе вляво, номер трийсет и пет. Името „Абади“ е написано на домофона долу, на пощенската кутия и на вратата на апартамента — каза по-високият от двамата, който нямаше командни функции, но явно се надяваше да ги получи като награда за направените открития. — Госпожа Абади излезе от сградата в осемнайсет часа и трийсет две минути, за да отиде до магазина на ъгъла. Сигурни сме, че беше тя, понеже продавачът я поздрави по име. Той предложи да ѝ достави покупките вкъщи, но тя отказа и натъпка всичко в кошниците си. Проследих я до входа на сградата, а след като влезе в асансьора, се убедих, че наистина ще се качи до последния етаж.
— Междувременно аз бях заел позиция на покрива и я видях как излиза от асансьора и се прибира в апартамента с покупките — намеси се другият, твърдо решен да не допусне партньорът му да си присвои всичката слава. — Със съпруга ѝ разговаряха на много висок глас, но тогава чух, че и телевизорът работи.
— За какво разговаряха?
— Не знам, не говоря френски.
Колегата му се възползва от възможността, за да поеме отново нещата в свои ръце.
— Преди два часа видях да светва лампата в спалнята, явно съпругът си лягаше. Това е прозорецът най-вляво, с цветята на балкона.
Безпокойството на Ърлан Шън се засили.
— Стоял си тук през цялото време и си наблюдавал сградата? Ами ако някой от съседите беше повикал полиция?
— Междувременно бях слязъл долу при него, защото двамата щяхме да изглеждаме по-малко подозрително, просто щяхме да се преструваме, че си говорим. Истината е, че никаква полиция не дойде. Тук от време на време минават патрулки, но никой не ни обърна внимание.
Ърлан Шън понечи да отговори, но устройството в джоба му забръмча. Беше нареждане от Мин и той го прочете няколко пъти, преди да потвърди.
— Трябва да се връщам в града — каза Ърлан Шън, вдигайки очи от дисплея. — Там става нещо важно и нямаме време за губене. Качвам се горе, вие чакайте тук, пригответе колата.
— Нямате ли нужда един от нас да ви помогне да я приспите? — попита първият дракон.
Ърлан Шън извади пистолета от количката си и го зареди.
— Това тук може да приспи лъвица — каза той. — А колкото и да обича сина си, госпожа Абади все пак не е лъвица.
Той тръгна към вратата на сградата.
92
Пътят към отдел „Измами“ беше постлан с добри намерения, но и с мозайки от XVII в., цветни средновековни витражи и страховити гилотини. Парижката полицейска префектура беше свързана посредством древни подземни проходи със Съдебната палата, със следствения арест и с комплекса от сгради на прокуратурата. Всички тези здания заемаха една четвърт от площта на Ил дьо ла Сите, а комисар Леже сега препускаше напред-назад между тях.
— Накъде се падаше това, по дяволите? — попита той заместника си, когато погрешка стигнаха до тунела, водещ нагоре към катедралата „Сен Шапел“.
Абади беше посещавал тези места в миналото, но никога не бе подозирал гигантските размери на подземната им част. Под сградата на затвора, приютявал някога и Мария Антоанета, бяха струпани стотици никому ненужни експонати от миналото. Под основите на катедралата имаше десетки скулптури на разпнатия Христос. Между двете се простираха километри лавици, натъпкани с папките на углавни дела — необозримо море от хартия, документиращо престъпността през вековете.
Бяха се спрели в пресечната точка на няколко тунела в средата на острова — истински Бермудски триъгълник на френската правосъдна система. Доколкото можеше да се прецени по указанията на Леже, Отделът за тежки престъпления се падаше някъде на юг, другите криминални отдели — на изток, а входът право пред тях водеше към Апелативния съд. Дървена табелка обясняваше, че точно над главите им се намират последните запазени останки от оригиналния Кръст Христов, донесени от Елеонския хълм в Йерусалим. За един ден направих пълен кръг и се върнах в изходната точка, помисли си Абади.
— На прав път сте, господин комисар, ето там е — каза заместникът, след което ги поведе в обратната посока.