Това беше тихият етаж, ако Абади правилно бе разбрал значението на това понятие. Хората танцуваха под звуците на музика, която всеки избираше и само той чуваше благодарение на безжичните дизайнерски слушалки, напъхани в ушите им. Други се бяха изтегнали направо на пода, покрай стените и в пространството, което служеше за бар. Лазерни прожектори описваха цветни фигури по стените; в пулсиращата светлина бе почти невъзможно да се различи дългият барплот с високите столове пред него.
На бара имаше само една празна чаша от уиски.
— Седеше тук. Явно си е тръгнал — сви рамене мъжът. — Желая ви късмет.
— Късмет — пропяха момичетата и едната дори целуна Абади.
Тримата тръгнаха по стълбите и капакът се затвори след тях.
101
Войникът докара Ориана навреме до летище „Бен Гурион“ благодарение на включените светлини и сирена, но след това я държаха двайсет минути при проверките.
— Съжалявам, но сте в списъка на лицата, които нямат право да напускат Израел без специално разрешение.
— Знам, но аз имам разрешение. Вижте го, в паспорта ми е.
— Какъв е този печат?
— На Звено осем-двеста. Централата в Глилот.
— Значи някой друг е дал нареждане в системата да ви задържим тук.
Чекирането за полета ѝ приключваше след десетина минути. Ориана сви рамене и влезе в денонощния магазин. Купи си дрехи и книга. Когато се върна на гишето на „Ел Ал“, там я очакваше полковник в пълна униформа.
— Добър вечер, лейтенант Талмор. Свършихте добра работа. — Той се усмихна сдържано. Вероятно отдавна не бе разговарял с младши офицери. — Сега имам още една задача за вас. Трябва ми магнетофонната лента, която ефрейтор Йермински е взел със себе си в Париж.
Беше по-скоро молба, отколкото заповед.
— Ще помогна на полковник Абади по всякакъв начин в търсенето — заяви тя.
— Полковник Абади вероятно е близо, но ние смятаме, че лентата може вече да е предадена.
— На кого?
— На човек, когото наричат Мин.
Ориана не беше сигурна как да реагира. Знаеше, че мисията ще е трудна, както и че не разполагат с много информация.
Но това тук беше нищо. Никакви предварителни сведения.
— За малко да забравя — полковникът посегна към малък куфар на гишето. — Донесох ви малко дрехи. В Париж вали, а и униформата ви едва ли е най-доброто прикритие за израелски агент. В коженото яке е телефонът на Йермински. Благодарение на вас техниците ни го отключиха. Изпратих паролата и друга важна информация на наврана ви.
— А там посочва ли се местонахождението на Мин?
— За съжаление, не, лейтенант Талмор. Машините все още не могат да вършат нашата работа. Радвайте се, докато е така.
— Каква точно е моята задача, командире?
— Тази лента ми трябва, лейтенант Талмор. Специалните отношения на звеното с американското разузнаване зависят от това. Полковник Абади сигурно ще ви посрещне на летището, но ако е зает с друго, ще трябва да се справите сама.
Ориана беше почти сигурна, че командирът предпочита да припише неизбежния провал на младши офицер и така да спаси приятеля си. Затова не отговори. Възрастният мъж стисна ръката ѝ и нареди да я отведат до самолета.
Мястото ѝ беше до прозореца. Пилотът нареди подготовка за излитане, стюардесата обеща закуска и безмитни стоки. Зазоряваше се и когато самолетът излетя, Ориана видя движещи се коли, къщи и дървета, някакво подобие на нормален живот. Беше облякла новото кожено яке и започна да чете имейлите от самсунга, който Йермински бе оставил.
102
Долуподписаният Филип дю Монтикол, съдия-следовател от 6-и парижки съдебен окръг, с настоящото разпореждам към преписката по дело „76029649565 — Френската република с/у неизвестни извършители“ да бъде добавена следната докладна записка като неразделна част от следственото дело, по което съм наблюдаващ магистрат:
Обща информация:
Тъй като, смятано от момента на първото престъпление по настоящата преписка, а именно: отвличане и предполагаемо убийство на израелския гражданин Янив Мейдан, броят на жертвите нараства с тревожна скорост;