В известен смисъл отношението на израелския служител беше достойно за завист. Повечето хора, особено в град като Париж, са чувствителни към начина, по който ги виждат околните. Но за Рон Барак това съображение очевидно не съществуваше.
Той говореше английски с тежък израелски акцент:
— В десет и десет тази сутрин пътниците от полет номер триста и деветнайсет на „Ел Ал“ съобщиха, че един от тях, млад служител в софтуерна фирма на име Янив Мейдан, е изчезнал след неуспешен опит за шега в салона за пристигащи на терминал Две А. Трябва да се отбележи, че местната полиция не си направи труда да уведоми за изчезването службата за сигурност на „Ел Ал“ и трябваше да науча за това от самите пътници.
Дори Чико, който до този момент наблюдаваше невъзмутимо разиграващата се драма, си даде сметка, че подобен диалог едва ли щеше да допринесе особено за разследването.
— Сега, след като всичко това се изясни, компетентните власти в двете страни са одобрили предаването на записите от охранителната камера на местните следствени органи — каза той на Рон Барак с премерения тон на политик. — Предлагам също така да ги изгледаме незабавно. Всяка минута е ценна.
Но Рон Барак не се трогваше лесно.
— Дойдох на терминал Две А, но местните власти отказаха да ме допуснат до свидетелите. Едва след време се оказа, че изчезналият пътник се е качил на горния етаж, където понастоящем се съхранява кашерната храна за полетите на „Ел Ал“. От полицията поискаха да им предам охранителната камера, която бях инсталирал там за времетраенето на строителните работи, но аз, разбира се, отказах.
— Камерата е нерегистрирана, функционира без разрешение, действието ѝ не се отчита пред никого и тайно записва работещите и всичко ставащо на етажа двайсет и четири часа в денонощието в нарушение на законите за лична неприкосновеност и на изричните инструкции на френската полиция! — изкрещя Леже, който най-накрая загуби самообладание.
— Господ да ни пази от френската полиция — отвърна Барак и Абади се запита колко ли още време щеше да мине, преди той да спомене Холокоста. Минута? Трийсет секунди?
— Както казах, въпросът е изяснен — напомни Чико, вече с доловимо напрежение в гласа — и от вас се иска да предоставите записа на разследващия екип.
— Съжалявам, но тази работа не става така — отвърна Рон Барак. — Трябва да съгласувам с шефа по сигурността на „Ел Ал“. Аз не ви познавам, а това е собственост на „Ел Ал“. Не го приемайте лично.
— Позволи ми да ти обясня защо въпросът е личен — каза Абади.
Беше превключил на иврит и тонът му звучеше дружелюбно, за да приспи бдителността на домакините.
— Въпросът е личен, защото, ако не им дадеш записа до една минута, аз лично ще се погрижа достъпът ти до класифицирана информация да бъде понижен до отрицателна стойност. В Израел няма да остане нито един човек на ръководна длъжност, когото да не предупредя за теб. Ще откриеш името си в списъци на подозрителни лица, които дори не подозираш, че съществуват. Последният репортер от левичарската преса ще има по-висок достъп от теб. Това е моето обещание към теб, което го прави съвсем лично. Имаш трийсет секунди да вземеш решение.
Рон Варак изглеждаше изненадан. Отстрани едва ли не се чуваше как се въртят колелцата в главата му, докато се опитваше да реши дали Абади блъфира.
— Петнайсет секунди — каза Абади.
Точно както го бяха учили навремето в курса, Рон Варак направи бърза оценка на риска. След двайсет и пет секунди напрегната тишина той включи лаптопа си.
16
В чакалнята пред кабинета на генерал Ротелман участниците в специалното съвещание се нахвърлиха върху мобилните си телефони, възползвайки се от принудителната почивка, за да получат актуална информация по случващото се. В поредица от спешни известия се съобщаваше за възможното отвличане на израелски гражданин в Париж.
Съвпадението между тази първоначална информация и първа точка от Задачите за деня, които току-що бяха обсъдили, беше очевидно и едва ли не подозрително. По-висшите офицери превзеха компютрите и бързо стигнаха до общо заключение, че по всички признаци изчезналият израелец — Янив Мейдан — не е бил свързан с разузнаването.
— Аз можех да ви го кажа от самото начало, но вместо това трябваше да правите циркове — изръмжа недоволно личният секретар.
Един от агентите на „Мосад“ седна до Ориана и с бащински тон ѝ обясни, че нито за миг не бил приел сериозно известието за инцидента, така че ни най-малко не се притеснявал. За нула време щели да открият изчезналия израелец в някой бар в Париж и с това работата щяла да приключи. Ориана кимаше без особен интерес. Човекът от „Мосад“ се поинтересува дали не биха могли да изпият по едно кафе заедно след съвещанието, за да се опознаят по-добре. Той дори ѝ подхвърли името на едно заведение наблизо.