Комисар Леже прие новината за напускането на гостите с видимо облекчение; той кимаше с безразличие, докато представителят на израелската полиция му излагаше новата си теория за случилото се. Абади се възползва от множеството ръкостискания, за да дръпне настрани Рон Варак.
— Искам още една малка услуга. В случай че целта им е била друг израелски гражданин, ще ми трябва списък на всички лица с израелски паспорти, пътували с този полет.
— Нямаме право да пазим списъка на пътниците, след като полетът вече е кацнал — каза с безизразно лице Рон Варак.
— Знам — отвърна сговорчиво Абади. — Нямате право също така да поставяте тайно камери на чужди летища и въпреки това…
18
След като другите служители бяха напуснали залата и секретарите бяха разчистили чашите от кафето и остатъците от храна, Ориана остана сама пред дългата маса, която изведнъж изглеждаше застрашително.
В единия ѝ край седеше Зоро, а до него — личният секретар на шефа на разузнаването. И двамата я изчакваха да се настани, като отреденото ѝ място се падаше леко вдясно от центъра, точно срещу личния секретар. Естествено, тя отиде при тях. Зоро понечи да ѝ посочи отсрещния стол, но се отказа.
— Генерал Ротелман ме помоли да ви се извиня за недотам топлото посрещане, което ви устроихме днес — заяви той. — Не бяхме уведомени и не знаехме коя сте.
А сега вече си мислиш, че знаете, каза си тя. На масата пред него имаше жълта папка с името ѝ. Стори ѝ се донякъде забавно, че шефът на службата за събиране на разузнавателна информация — една от най-усъвършенстваните и скъпоструващи технологични инфраструктури в света — се опитва да я плаши с някакви хартийки.
— Значи вие бяхте дъщерята на Мики Талмор — каза той, отваряйки папката, сякаш за да опресни паметта си.
— Все още съм — отвърна тя.
— Да, да, разбира се. Исках да кажа… искам да кажа, дъщерята на Мики Талмор, мир на праха му.
Ориана не отговори. Що за прякор е Зоро, помисли си тя. Да, баща ѝ наистина бе известен като Мики, но истинското му име беше Михаел. Истинското име на шефа на службата за събиране на информация, както бе открила по време на почивката, беше Моше. Що за човек би сменил името на един от най-важните библейски пророци — Мойсей — с това на герой от американски филм?
— Изпитвам единствено най-дълбоко уважение към делото на баща ви. Той беше пример за подражание на всички нас в разузнавателната общност — продължи Моше-Зоро, все така в минало време.
Този път Ориана не го поправи.
— Радвам се да го чуя.
— А пък аз се радвам, че вървите по стъпките му, така да се каже.
Тя се питаше как така генерал Ротелман — но всеобщо мнение човек със завиден интелект — бе избрал такъв безличен, да не кажем, некадърен, индивид за свой заместник — ръководител на служба за събиране на разузнавателна информация, който не бе в състояние да установи дори самоличността на баща ѝ.
Или може би просто му трябваше някой, който през цялото време да му се подмазва: „Позволете да ви изкажа гореща благодарност“, „вашите наставления и лидерски качества“ и прочее глупости? Възможно ли бе висши държавни служители, на чиито плещи лежи такава огромна отговорност, тайно да се нуждаят от ласкатели, дори да са тотални идиоти? Нещо като асансьорна музика, която да съпътства изкачването им към върха.
А дали и новият ѝ началник, мистериозният Зеев Абади, също щеше да изисква такива щедри ласкателства от заместника си?
— Благодаря — отвърна тя.
— А пък на съвещанието се убедихме с очите си, че крушата не пада по-далече от дървото. Как само смъмрихте не кого да е, а личния секретар, че е нарушил протокола! — каза Зоро, широко усмихнат; и двамата със секретаря изхихикаха гърлено.
Ориана им отвърна с възможно най-широката си усмивка.
— И с право, и с право — обади се личният секретар. — Вършехте си работата, разбирам. В известен смисъл дори съм доволен, че постъпихте така. За щастие, материалът в плика не беше никак спешен, просто поредно доказателство, че израелският турист, убит на „Шарл дьо Гол“, най-вероятно е станал жертва на битово престъпление.
— Бил е убит? Аз прочетох в доклада, че е отвлечен каза тя.
Ориана се запита каква ли беше вероятността Абади да е в Париж случайно и сама си отговори: много малка.
Зоро махна пренебрежително с ръка — жест, вероятно замислен да внесе успокоение и увереност.
— Представителят на израелската полиция току-що ни изпрати категоричен доклад по въпроса. Убитият няма никаква връзка с органите на разузнаването, следователно и с първа точка от Задачите за деня. Чисто съвпадение, проверихме.