Тя не реагира. Зоро погледна папката пред себе си; приличаше на човек, загубил нишката на мисълта си. Мълчанието продължи няколко напрегнати секунди, докато накрая личният секретар реши да го наруши:
— Всъщност искахме да поговорим с вас за неочакваното назначение на полковник Зеев Абади.
— Не съм сигурна, че разбирам.
— Без съмнение всички сме изненадани от напускането на бившия завеждащ, подполковник Шломо Тириани — заяви с известно неудобство Зоро. — Още по-изненадани сме обаче от назначението на Зеев Абади. Той е добър офицер, награждаван, но лоялността му към нашите ценности е съмнителна, а освен това има доста спорни умения за работа с хора.
Ориана бе чувала достатъчно за Абади, за да се съгласи в общи линии с това описание, но въпреки това се изненада от откровеността, с която то се споделяше с младши офицер, при това пряко подчинен на обекта на разговора. В съзнанието ѝ възникваха и други въпроси. Например внезапното значение, което ръководството на разузнаването придаваше на завеждащия секция, до неотдавна смятана за недотам приоритетна дори в рамките на 8200.
— Решението не е мое — каза помирително тя. — Секцията вършеше важна работа при предишния завеждащ и аз не се съмнявам, че ще продължим да вършим важна работа и при полковник Зеев Абади. Но това са въпроси, които следва да бъдат отнесени към командващия звеното.
И този път Орен бе този, който се обади пръв:
— От един час се опитвам да го открия. Но той пътува от Щатите и е невъзможно да се проведе защитен разговор. Опитвахме се да се свържем и с полковник Абади, за да споделим с него съображенията си, преди да продължим нататък, но той също е в чужбина и не отговаря.
— Искаме просто да разберем по-добре какви съображения са довели до смяната от днес за утре на завеждащия Специалната секция, без това да е било съгласувано с ръководството — обясни Зоро. — Миналата седмица генерал Ротелман проведе личен инструктаж на бившия завеждащ Специалната секция. С оглед на онова, което се знае за новия шеф, ми е трудно да си представя как генералът би могъл да му има доверие.
С всяка изминала минута ставаше все по-интересно. Значи Тириани е бил инструктиран пряко от Ротелман, вероятно зад гърба на командващия Звено 8200 и очевидно, без да сподели каквото и да било със заместника си. Ако не я лъжеше паметта, до момента тя не бе видяла нито една планирана среща с генерал Ротелман в календара на бившия си шеф.
— Не съм убедена, че аз съм човекът, с когото би трябвало да обсъждате тези неща — каза предпазливо Ориана.
— Важно е да се знае, че генерал Ротелман няма нищо против полковник Абади. От негова гледна точка Абади просто не е подходящият човек. Това не е подходящото място за него, нито подходящото време да го заеме — каза секретарят.
— Генерал Ротелман би желал да направлява дейността на Специалната секция по начина, който според него е най-практичен и професионален — заяви Зоро.
— Всичко е поставено на професионална основа, нищо лично — добави Орен.
Невероятно, каза си тя, двамата са като ножица: клъц-клъц, клъц-клъц. От тях би излязла чудесна двойка клоуни.
Зоро се понадигна от стола и заговори с назидателен тон:
— Ето защо в интерес на всички решихме да се допитаме до вас относно възможността за отмяна на назначението на Абади. Вие ще бъдете назначена за временно завеждащ на негово място до намирането на титуляр. Длъжността ви ще съответства на чин капитан, смятано от днес.
— Разбира се, ще ускорим процедурата по официалното ви повишаване в капитан, след което ще трансформираме длъжността ви така, че да съответства на чин майор, със специалното разрешение на генерал Ротелман — добави секретарят.
— На практика вие ще бъдете завеждащ Специалната секция — намеси се Зоро. — Но за да се случи, трябва да сте убедена, че разбирате какво означава това. Нашите условия са, че ръководството трябва да получава редовни пълни доклади за обстановката, а Специалната секция следва да се ръководи в съответствие е интересите на държавата Израел и на нейната дирекция „Военно разузнаване“, а не само с тези на Звено осем-двеста.
— Или според някаква лична договорка между командващия звеното и неговия приятел Абади — допълни секретарят.
— И така, топката е у вас — каза Зоро без следа от шеговития тон, с който бе открил срещата. — Трябва да ни кажете: проявявате ли интерес към нашето предложение?
Значи така ставали нещата в реалния свят, помисли си тя. И как се очакваше да реагира тя? Защо във военното училище им преподаваха ориентиране по звездите и водене на война в градски условия, и всякакви други глупости, които никога повече нямаше да ѝ потрябват в реалния живот? И защо нейният баща я бе възпитал според принципи, нямащи нищо общо с нейната реалност, а може би и с неговата?