— А тогава къде е трупът? — попита Абади.
— Ако това беше обикновена канализационна тръба, трупът щеше да се озове на километри от обекта. Но фирмите, изхвърлящи химически тоалетни, имат специален лиценз да изсипват контейнерите директно в пречиствателната станция, тъй като при тях биологичната материя е вече неутрализирана. Така че трупът вероятно е тук, в първичния утаител.
— Какво е първичен утаител? — попита Абади, сочейки с пръст огромното пространство под тях. — Това тук ли?
— Сградата най-вляво — французинът посочи към една конструкция с размерите на стадион. — Отработените води преминават през въглеродно филтриране. За щастие, те се използват за напояване в селското стопанство, така че вашият труп няма да навреди.
— Не е чак такова голямо езеро — каза Леже, който внезапно се оживи от конкретната информация. — Мога да повикам водолази и те ще го открият за два-три часа.
Заместник-директорът направи гримаса.
— Не може да пратите водолази в първичния утаител. Той е пълен с изключително силни химически реактиви, ще изложите на опасност здравето им.
— Тогава източете водата от утаителя.
— Не можем да спрем работа. Тази станция обслужва целия район, осем милиона души.
— А тогава какво предлагате? — попита отчаяно Леже.
— Да изчакате следващия етап. Отработената вода преминава нататък, в откритото езеро, което виждате вдясно, през тръба, преградена на много места с гъсти метални решетки. Вашият труп ще се спре още при първата решетка, ще задейства сензорите и тогава ще ви се обадя.
— Кога трябва да стане това? — попита Абади.
— През следващите двайсет и четири часа, най-късно до края на утрешния ден. Но ако във вашата история има неточности, водата ще продължи да си тече безпрепятствено и в такъв случай няма да ви се обадя.
— Просто дедуктивно мислене — каза Абади.
— Трябва ни труп — заяви Леже, докато крачеха обратно към полицейската кола на паркинга. — Това, че лайната тук си текат, не доказва, че похитеният е още жив.
— Не се тревожете, ще имате труп — утеши го Абади.
Той погледна телефона си; нямаше нови съобщения. По всичко личеше, че в Израел не се тревожеха особено от случващото се на „Шарл дьо Гол“. Като човек, който винаги се отнася крайно предпазливо към пресата, медийното мълчание му действаше успокоително. Но този път тишината беше изпълнена с мрачни предчувствия.
— Всъщност, комисар Леже, ако не получим бързо информация, ще имате повече от един труп.
20
Беше 15:50 ч., когато в кабинета на министър-председателя в Йерусалим постъпи молба за коментар по репортаж, който щял да бъде излъчен във вечерните новини.
Почти всички радиостанции се контролираха от този кабинет. Двата телевизионни канала също се намираха под неговия директен надзор; имаше и трети, който беше изцяло собственост на най-големия дарител за кампаниите на премиера — швейцарски магнат, притежаващ казина от Щатите до Макао. Телевизионните канали на свой ред притежаваха вестници и сайтове, които също се поддаваха на натиск от кабинета.
Но имаше и други медии, които не бяха под чехъла на институцията. Репортерът, поискал коментар, работеше за една такава.
За говорителя на премиера самият факт, че материал от подобно естество вече е бил открит, проучен, потвърден за достоверност и минал одобрение, без някой от въпросната телевизия да му звънне по телефона, беше скандален. Репортажът обаче бе нещо повече — беше равносилен на обявяване на война.
Малко след това четиримата съветници отново се събраха, за да обсъдят помежду си въпросите на репортера.
Тъй като американският съветник не четеше иврит, говорителят преведе:
— Притежават доклад от Министерството на външните работи, в който се казва, че при последното си пътуване до Женева министър-председателят бил упражнил натиск да му организират официално посещение в Монте Карло на връщане за Израел.
— Защо до Монте Карло? Заради казиното? Някак неправдоподобно звучи.
— Понеже не намерили друг предлог да минат през Монте Карло на разноски на данъкоплатеца, най-после изсмукали от пръстите си някаква вечеря с евреи, които били пристигнали във Франция специално по случая, и я обявили за „благотворителна“.
— И това ли е новината? Излишно пътуване? С това в никоя медия няма да ти дадат екранно време или първа страница.
— Когато пристигнали в хотела в Монте Карло, съпругата на премиера поискала да пратят в апартамента ѝ главния фризьор от „Александър дьо Пари“, любимия салон на принцеса Грейс.