Ударите в гърба във всяка голяма организация са изкуство — трябва да има и емоционална страна. И така някакъв некадърник получи поста, а баща ѝ рак. Ориана не подозираше Ротелман. Всичко, което знаеше, беше, че един ден баща ѝ беше там, за да я закара за тестовете преди назначението ѝ, а три месеца по-късно беше мъртъв.
Ориана се бе надявала никога повече да не се върне тук — във въпросника за предпочитанията си в наборния център бе написала „всичко без 8200“. Когато пристигна на курса за офицери от разузнаването, след като бе служила в Отдела за защита на информацията, върху протокола от интервюто ѝ на ръка бе написано: „Поради обстоятелства от лично естество офицерът се освобождава от разпределение в звеното, където е служил покойният ѝ баща“.
Но поредица от трусове бяха разклатили основите на Звено 8200 — поток от събития, които можеха да бъдат предотвратени, стига някой да бе забелязал навреме светналите сигнални лампички. Офицер педофил, внезапна вълна от убедени противници на войната, стотици новинарски репортажи по света, отразяващи изтичането на класифицирана информация от американската им партньорска служба — Агенцията за национална сигурност. Изведнъж за 8200 започнаха да пишат по вестниците, и то не само ласкави статии в раздела за авангардни технологии.
Главнокомандващият Израелските въоръжени сили реши да създаде Специална секция, чиито служители моментално се насочиха към Ориана — кадет с изключителни постижения в курса, превъзходен млад изследовател в отдела, успяла да разреши случаи, с които далеч по-опитни колеги отдавна бяха отказали да се занимават. „Тук имаме четири отдела — обичаше да казва началникът ѝ на официалните си гости, — сигурност, анализи, дистанционна обработка на данни и Ориана“.
И въпреки всичко тя се чувстваше някак странно, идвайки отново тук по новия асфалтов път. Войниците на входа на базата познаваха колата ѝ от разстояние и затова спазиха стриктно реда, включително проверявайки служебната ѝ карта и багажника. Това бе цената, която Ориана плащаше за собствената си непреклонност по отношение на сигурността, макар че в конкретния случай подобен педантизъм я вбесяваше — оставаха само десет минути до защитената видеоконферентна връзка с Абади, а тя искаше междувременно да разбере какво се бе случило в секцията в нейно отсъствие.
Дежурен сержант беше Рахел — единствената, която можеше да я накара да се усмихне дори в противен ден като този. И наистина, Ориана едва бе престъпила прага на кабинета си, когато Рахел изригна в един от характерните си оживени, леко несвързани монолози, които тя наричаше „доклад до командира“.
— Госпожо командир, госпожо командир, елате бързо, имате заповед за защитен разговор с новия шеф. Седнете пред екрана. Заповедта е от него, така че той ще ви се обади. Трябва също така да подпишете, че сте получили три инструкции, които пристигнаха на ваше име. Как да ви ги прочета, по реда на постъпване или по ранга на подателя? Всъщност в случая е едно и също. И така, почваме. Седнахте ли вече? Едно кафенце за начало? Не? Добре, защото и без това нямаше как едновременно да ви правя кафе и да ви чета доклада. Е, да почвам ли? Първата инструкция е от командващия: вие вече не сте шеф на Специалната секция, защото алфа-мъжкарят полковник Зеев Абади е решил да встъпи по-рано в длъжност.
— Знам, Рахел, получих копие от имейла. И не си спомням в него новият шеф на секцията да се описва като алфа-мъжкар.
— Защо да го описват, като към имейла има снимка? То си е очевидно. Сякаш не ни стига една радост за окото като вас, ами сега и такъв мъж… Аз ще си остана грозното патенце на секцията. Вече сериозно мисля да подам молба за преместване на друга работа.
Рахел, която все се жалваше, че е ниска и дебела, понеже се била метнала на майка си, въртеше мъжете от базата на пръста си, сякаш беше супермодел. Ориана отделяше значителна част от работното си време, за да стимулира самочувствието на любимата си следователка, но сега моментът не беше подходящ.
— Рахел, моля те да не наричаш нито мен, нито която и да било друга жена „радост за окото“. Можем ли да минем към доклада? Нямаме много време.
— Виждате ли как се отразява на всичко? Това, че съм толкова грозна. Не че съм искала да ви обидя, но просто… как да го кажа? — очаквам известен спад в производителността ми след неговото пристигане и исках да ви предупредя. Може така да се притесня, че да започна да заеквам и да си забравям мисълта.