— Съмнявам се това да се случи — каза Ориана и включи екрана.
— Чакайте, не го четете, аз съм тази, която трябва да ви докладва, важно е!
— Хайде тогава! Първата инструкция е от командира на звеното и с нея ми се съобщава, че Зеев Абади встъпва в длъжност. Какво гласи втората?
— Втората е от генерал Ротелман: забранява ви се да работите със Зеев Абади.
— Какво?
— Във входящата ви поща е, официално писмо. Замразява назначението на Зеев Абади, понеже не било обявено по надлежния ред, така че междувременно от Специалната секция се иска да не работи с новия завеждащ до второ нареждане от генерал Ротелман, потвърждаващо назначението.
— Шегуваш се, нали?
— Не. Дори личният му секретар се обади, за да се убеди, че съм получила писмото. Каза, че се опитал да се свърже с вас, но телефонът ви не отговарял. Аз му обясних, че изключвате мобилните си устройства, докато шофирате, което ме побърква, защото понякога се налага да ви предам спешно съобщение и трябва да чакам, докато спрете на бензиностанция или нещо такова…
— Рахел!
— Да, госпожо командир?
— Ти каза, че четеш съобщенията по реда на постъпването им или по ранга на подателя, нали?
— Казах ви, госпожо командир, че в случая това е едно и също.
— Тоест, Рахел, третото съобщение е с подател, стоящ по-високо от началника на военното разузнаване?
— Да. Третото съобщение пристигна преди петнайсетина минути и е от заместник-главнокомандващия на Израелските въоръжени сили.
— Какво?
— Да! Пише, че сте длъжна да работите с породистия мъжкар и да игнорирате писмото на генерал Ротелман, понеже той лично бил решил да замени шефа на Специалната секция и да назначи Абади в съответствие с Вътрешния правилник на Генералния щаб или нещо такова. Между другото, писмото е с копие до генерал Ротелман, така че положението е доста неловко.
— Доста неловко — повтори Ориана, първо, защото мозъкът ѝ бе временно блокирал с оглед на последните развития, и, второ, защото забележката на Рахел беше напълно уместна.
— Неговата заповед също пристигна като официално писмо, включително с електронния печат на подателя. Наистина е от кабинета на заместник-главнокомандващия. Само че не се обади личната му секретарка.
— А, така ли?
— Не, той лично беше на телефона. Е, секретарката го свърза.
— Какво?
— Именно. Самият Ноам Зеел. Пита коя съм и аз му казах, че съм дежурният сержант на Специалната секция към Звено осем-двеста. Пита кога ще бъдете в кабинета и аз отвърнах, че току-що сте тръгнали от Генералния щаб и ще бъдете тук малко преди четири за видеообаждането. После пита дали съм получила имейла и аз казах: да, и тогава той ми каза да се погрижа да го видите още с пристигането си. И аз му казах: разбира се, шефе, разчитайте на мен, шефе!
— Рахел?
— Да, госпожо командир.
— Разговаряла си със заместник-главнокомандващия на Израелските въоръжени сили?
— Да, щура работа. Кой знае още какво ще ни донесе днешният ден!
— Кой знае още какво ще ни донесе днешният ден… — повтори замислено Ориана.
На екрана се появи съобщение.
Подателят беше полковник Абади, новият ръководител на секцията, очевидно специално назначен от заместник-главнокомандващия на Израелските въоръжени сили.
— Приемате ли разговора? — попита я компютърът.
Ориана вече съжаляваше, че не бе поискала кафе. Тя се изправи на стола си, впери поглед в обектива на камерата и натисна „Да“.
22
Рю Рабле е една от най-малките улици в Париж, само с четири сгради, но се намира в един от най-скъпите квартали в Европа, непосредствено до „Шанз-Елизе“.
— Първата сграда на Рю Рабле номер едно била собственост на Густав Айфел, който живял там до смъртта си — обясни ентусиазирано брокерът, но клиентите не реагираха. — Впоследствие зданието било съборено и на негово място построили скучната административна сграда, покрай която минахте. Втората била притежавана от баронеса Жерар, племенница на Франсоа Жерар, официалния художник на Наполеон и крал Луи Осемнайсети.
Отново нямаше никаква реакция. Брокерът започна да се изнервя, но реши, че за тези пари трябва да продължи с лекцията по история.
— След смъртта на баронесата нейните дъщери узнали, че им била завещала единствено дома си и нищо друго. Те го продали и на негово място сега се издига нова сграда, която поради огромните си размери е вписана върху два парцела — Рю Рабле номера две четири. От хиляда деветстотин двайсет и пета година в нея се помещава аристократичният Жокей Клуб, едно от средищата на френския антисемитизъм от деветнайсети век. А точно отсреща, на номер три, като божие наказание се намира израелското посолство.