32
Орен натисна звънеца и зачака. Нямаше причина да бърза — при неизбежен хаос една лоша новина може да почака.
Зоро винаги държеше вратата на кабинета си затворена и често караше посетителите да висят чинно отпред, но този път отвори веднага. Всички бяха твърде напрегнати, за да си позволяват евтини номера. Личният секретар затвори вратата зад себе си и зачака.
— Какво мога да сторя за теб в хубав ден като този? — попита Зоро, без да вдига глава от книжата на бюрото си.
Беше обичайният му опит за хумор.
— Направих каквото ме помолихте. Но нямаме нищо.
— Не разбирам — отвърна Зоро и се взря в секретаря.
Може би се бе надявал погледът му да излъчва заплаха, но в него се четеше по-скоро безпомощност.
— Генерал Ротелман беше прав: наистина е отишъл в посолството и е поискал да ползва секретната секция.
— Говорил ли е с нея?
— Да.
— И какво ѝ е казал?
— Нищо. Просто я е помолил да вземе униформата му от пране.
— Униформата му от пране? Това да не е някакъв код?
— Първото условие за кодирана комуникация е предварително съгласуване на механизъм за декодиране между ползвателите — цитира личният секретар наръчника за разузнавачи. После, за да не прозвучи грубо, поясни: — Знаем, че няма как да имат предварително съгласуван код, понеже това е първият им разговор.
— Е, тогава какво означава това?
— Не знам. Тя всъщност се опита да попита за отвличането, но той ѝ каза, че ще разговарят за това, когато се върне в звеното.
— Кога се връща?
— Не каза.
— Значи нямаме нищо? — попита с невярващ тон Зоро.
— Нищо — повтори Орен.
Зоро замълча. Генерал Ротелман трябваше да пътува за Йерусалим, тъй като министър-председателят бе повикал фотографи, за да документират „спешните консултации по въпроси на сигурността“ след отвличането в Париж.
— Тръгнал ли си е от посолството?
— Кой?
— Абади, кой!
— Да, тръгнал си е веднага след разговора.
— Къде е отишъл?
— Знам ли? Само това оставаше, да го следим и там.
— Ами тя? Наистина ли е отишла да му вземе прането?
— Не знаем — отвърна личният секретар.
— И защо не знаем? — извиси глас Зоро. — Да не би да не можем да я проследим дотам?
33
Втората по ранг в империята на Мин седеше в кафене „Брез“. В рамките на организацията тя носеше името на Хъ Сянгу — единствената жена измежду осемте китайски божества. Митичната ѝ съименница беше обезсмъртена, след като бе погълнала слюда, поднесена от ангели. За себе си Хъ Сянгу знаеше много добре, че е смъртна. Затова си поръча салата и газирана вода.
Беше си избрала по навик място с гръб към стената, откъдето можеше да наблюдава входа на заведението. През стъклената врата виждаше как бодигардовете ѝ се сменят на тротоара отпред, хвърляйки дискретни погледи към елегантно облечените жени, влизащи и излизащи от многобройните бутици. Хъ Сянгу беше учудена. Тя знаеше, че кафенето се намира в сърцето на Еврейския квартал, но досега не бе видяла човек, който да прилича на евреин. Определено не бе видяла нито един, който да прилича на единствения евреин, представляващ интерес за нея в момента — военнослужещия от Звено 8200 Владислав Йермински, известен още като Йерми.
Бе довела със себе си седемнайсет мъже. Вчера ѝ се бяха сторили твърде много за мисия като тази, но сега, след провала, ѝ се виждаха недостатъчно. Беше изпратила десет души да претърсят всички хотели и хостели — задача, изискваща значително по-голяма жива сила. Трима бе оставила да наблюдават израелското посолство и още трима — да обикалят из терминала на „Ел Ал“ на летище „Шарл дьо Гол“.
Сега нямаше кого да прати да помогне на Ърлан Шън. Тя си помисли дали да не му нареди да зареже онези двама некадърници, но Мин не обичаше недовършената работа. Никой не можеше да каже какви други глупости можеха да натворят двамата. Вече бяха разклатили позицията ѝ в организацията. Нейният работодател бе изградил могъща империя в сенките и бе избрал да остане там. Служителите му трябваше да носят резултати, в противен случай можеха да не доживеят да се поучат от грешките си.
Тя се взря в дисплея, за да проучи мястото на екзекуцията. Може би имаше правдоподобно обяснение за решението им да не продължат към тайната квартира — например някак си бяха научили за провала на мисията и се бяха уплашили. Но имаше и друго, макар и не толкова вероятно обяснение — например израелците от самото начало да са ги надушили и да са ги наели да работят за тях.
Когато бе дала на Ърлан Шън зелена светлина да пристъпи към разчистване на следите, тя се бе отказала да разследва причините, поради които двамата бяха изоставили първоначалния план. Имаше и други ползи от решението ѝ: Ърлан Шън щеше да бъде свободен да издири и неутрализира Йермински, с което щеше да заличи единствената улика на френската полиция. И още нещо: така щеше да изпрати ясен знак на израелците, че не се шегува.