Шкаф №703 беше от по-малките, до дясната стена. Тя набра кода и вратичката се отвори като с магия.
Оръжието вътре блестеше като бижу. „Най-смъртоносният полуавтоматичен пистолет в света“ — гласяха указанията, които бе получила. Оказа се по-лек, отколкото бе очаквала, и с лъскава позлатена дръжка. Тя бързо го пъхна на дъното на торбата от магазина.
В шкафчето я очакваше и жълт плик. Вътре имаше бяла магнитна карта без отличителни знаци в картонено калъфче с логото на Гранд-Отел. С четлив почерк върху калъфчето бе написана нужната информация — номер на стая: 5508, име на госта: Владислав Йермински.
Беше 16:58 ч., понеделник, 16 април.
38
Генерал Ротелман беше в мрачно настроение, както всеки път, когато се връщаше от офиса в Йерусалим. Зоро се запита по какъв начин да го ободри, но като всичко друго, с което се бе захванал този ден, и сега не му се получи.
Възможно ли е да е просто съвпадение, да няма връзка между тези неща? — попита накрая той.
Генерал Ротелман го изгледа с безизразно лице.
— Възможно е. Възможно е да няма връзка. Възможно е всичко да се уреди от само себе си или някой от бъдещето да се върне тук с машина на времето, за да оправи всичко, което сте оплескали.
Личният секретар се накани да протестира.
— Аз избрах вас двамата за свои доверени лица — продължи генерал Ротелман. — Освен министър-председателя десет души знаят за надвисналата заплаха над нашите източници на информация и аз избрах вас двамата да оглавите мисията от мое име. Може би най-деликатната задача, откакто съм назначен, и реших да я поверя на вас. Невъзможно е подобна опасност да бъде атакувана по обичайните канали при наличие на толкова много вътрешни и външни заплахи. И ето че, когато най-после възниква, вие се оказвате напълно неподготвени. В нокдаун сте, а нямате представа откъде ви е дошло.
— Междувременно успяхме да съберем основните факти — обади се предпазливо личният секретар.
— И какви са те? — попита генерал Ротелман.
Тонът му беше леденостуден.
Орен бързо сведе поглед и започна да чете от листа пред себе си:
— През последните шест години за сигурността на информацията на Звено осем хиляди и двеста отговаряше подполковник Шломо Тириани. След като в резултат от заключенията на разследващата комисия бе взето решение за създаване на Специална секция, единственото нещо, което се промени, бе наименованието на длъжността му — завеждащ секцията. Официално обаче той вече се водеше на пряко подчинение на заместник-главнокомандващия в съответствие с решението за даване на автономия на новата секция.
— А тя кога постъпи на работа? — попита генерал Ротелман.
— Още преди Тириани да получи длъжността. Заместник-главнокомандващият я избра по препоръки от командира ѝ и, разбира се, на основание на всички успешно приключени дела. Командирът на Звено осем хиляди и двеста одобри назначението ѝ за заместник завеждащ и ние получихме копие от заповедта.
— И ти не си си направил труда да ми я покажеш? Някаква досадна хартийка?
— За момента не беше важна — опита се да се защити личният секретар. — По онова време не ни бе възложено да структурираме дейността на звеното. Още не познавах Тириани и никога не бяхме разговаряли за въпросната секция. Беше една от десетките заповеди за назначения, които получаваме.
— А кога бе изритан Тириани и защо?
— Преди два дни Шломо Тириани бе повикан в кабинета на заместник-главнокомандващия. Дошли от Военната полиция да го вземат с кола от Специалната секция, затова той нямаше време да уведоми, когото и да било, дори нас.
— И после?
— Там го чакал специален следовател от Военната полиция и в присъствието на заместник-главнокомандващия съобщил на Тириани, че е заподозрян в длъжностно присвояване. Оказало се, че Тириани бил сменил адреса, на който се водел в административния отдел, и докладвал, че сега живеел в Кирият Шмона, на основание, на което имал право на възстановяване на месечни разходи и хотелска стая в Тел Авив за почивните дни. Всъщност жилището в Кирият Шмона било на брат му, а самият той продължавал да живее в същия апартамент край Тел Авив.
— Е, и? Да не е единственият, който лъже армията да плаща за жилището му?
— Не, но заместник-главнокомандващият му заявил, че с оглед деликатността на заеманата длъжност неговите нарушения, които продължавали вече три години, били непростими. И му дал избор: незабавно уволнение при запазване на пенсията му или съд.