Рахел сякаш бе прекарала безброй часове в четене на правилата за ползване на отпуск във въоръжените сили.
В стаята настана тишина, докато Ориана се опитваше да осмисли току-що чутото. Рахел не смееше да се върне на бюрото си. Накрая Томер се престраши да наруши мълчанието:
— Но какво общо има това с разрешението за пътуване в чужбина?
— Ако войникът сключва брак зад граница, да кажем, в Кипър, той получава и разрешение за задгранично пътуване — изрецитира Рахел съответния текст от правилника.
— Става дума за военнослужещ от Звено осем-двеста, зачислен към отдел, където се изисква достъп до строго секретна информация — каза Ориана. — На такива изобщо разрешава ли се да напускат страната?
— Зависи закъде пътуват — отвърна Рахел. — Има цял списък на държави, където не им се дава да пътуват до навършване на пет години след уволнението им. Например нямат право да пътуват до Русия, но…
— Но до Франция може — довърши изречението ѝ Ориана.
— Ако сватбата ще е във Франция, на него му е разрешено да пътува дотам — потвърди Рахел.
— А ако бъде отвлечен във Франция, тогава какво правим? — попита Ориана. — Обясни ми, след като, както изглежда, днес имаш готов отговор за всичко. Какво се прави, ако бъде отвлечен във Франция?
— И какъв е проблемът? Нали Абади е там?
— Това са пълни глупости, Рахел. Какво като Абади е там? Той е Абади, не Джеймс Бонд. Свържи ме по защитената линия с офицера по мрежова сигурност на „Елдорадо“.
40
Инструкциите ѝ бяха да чака пред хотела, докато ѝ се удаде възможност да се вмъкне вътре незабелязано.
Нямаше нужда от такива предпазни мерки. Пистолетът беше на дъното на огромната торба. Тя беше облечена с анцуг, като повечето туристи в Париж. Щеше да бъде жалко, ако изтървеше доплащането от четиристотин евро заради някой отегчен охранител, който би пожелал да види хотелската ѝ карта.
След три минути пред входа спря такси и от него слезе семейство руси чужденци, като нея, всички помъкнали големи торби. Тя пресече улицата тъкмо навреме, за да се смеси с тях, докато пиколото им държеше вратата отворена. Охранителят им хвърли бегъл поглед.
Тя последва семейството към асансьорите, изчака ги да се натъпчат в един, после повика следващия. Влезе и натисна бутона за конферентния център на втория етаж — „Салон Опера“.
Етажът изглеждаше празен. Тя огледа възхитено тежките завеси, мраморните скулптури, кристалните полилеи и останалите предмети, които изглеждаха задигнати от балните зали на Екатерина Велика. После тръгна към дамската тоалетна, която беше почти толкова пищна, колкото и самата конферентна зала. Там провери дали няма някой в кабинките.
Тя дръпна качулката и косата ѝ се разпиля по раменете ѝ. Пусна торбата от „Прентан“ върху полирания мраморен под и извади пистолета, който изглеждаше още по-красив на светлината. Постави двете кутии от магазина върху мраморния плот и започна да се съблича.
Напълно гола, тя се погледна в огледалото и се изкуши да си направи една снимка. За момента нямаше на кого да я прати; на този етап от живота си не изпитваше никакво желание да се заплита в любовни авантюри. Когато събереше достатъчно пари за жилище, щеше да се замисли кой би бил достоен да получи такъв подарък.
Тя отвори кутиите. В малката имаше чифт червени обувки с високи токчета. Самата мисъл, че след като всичко приключеше, щяха да са нейни, я правеше по-щастлива от хонорара. В по-голямата кутия имаше червена униформа на хотелска служителка. Тя сложи черния анцуг и маратонките си в торбата.
Застана пред огледалото в новата си лъскава униформа и започна да се упражнява в бързо изваждане на пистолета. Взе мобилния си телефон и си щракна още една снимка. При цялото ѝ дължимо уважение към получените указания, би било наистина жалко, ако нито една от приятелките ѝ не я видеше в тази шеметна роля насред Града на светлината. Избра подходящи филтри, написа на руски „Пореден скучен ден в офиса“ и зачака снимката ѝ да се качи в Инстаграм. Още преди да бе изключила телефона, вече имаше три харесвания.
Тя го прибра, отвори вратата и закрачи уверено към асансьорите, за да си заслужи най-важното харесване за деня.
41
Рахел я свърза с офицера по мрежова сигурност към отдел „Елдорадо“, но я предупреди, че мъжът отказва да говори.
— Линията е защитена — каза му Ориана.
— Не се съмнявам в линията, а във вас — отвърна той, без да си прави труда да прикрива снизхождението си.