— Командващата е на телефона — обяви Алма.
— Но как проверяваш прокси сървъра, без да се свържеш с централната система? — настоя Ориана.
— Започва да нервничи — каза Алма и Ориана вдигна слушалката.
— Относно запитването, което сте подали при нас — заговори представителката на Граничната полиция с равен и отегчен глас, — родителите на военнослужещия не фигурират в базата данни на лицата, напускали страната в последно време.
— Значи са в Израел? Сигурна ли сте? — попита Ориана.
В това нямаше нищо изненадващо, ако Абади беше познал за сватбата.
— Сигурна съм, че не фигурират в базата данни на пътувалите в последно време — повтори командващата. — Не съм запозната с подробности по случая. Може да са се качили на яхта и да са отишли в Кипър или да са платили на каналджии да ги прекарат в Синай, или да са наели частен самолет за някой остров. Но във всеки случай не са отпътували от летище „Бен Гурион“ за Париж или закъдето и да било другаде.
— Разбирам. Само още един въпрос.
— Казвайте.
— Искам да знам кой е минал паспортен контрол с него. Искам да кажа, кой е минал през същото паспортно гише непосредствено преди и непосредствено след Йермински.
— Не става точно така. Ако е минал през биометрично гише, тогава засичаме точния час и минута, но ако е минал през някое от обикновените гишета, пътниците не се подреждат по реда на преминаването си, а по реда на сканиране на бордната си карта преди навлизане в зоната на безмитните магазини. Не знам кой е бил преди и кой след него, мога да извадя само разпечатка на всички пътници, минали през всички гишета по едно и също време.
— И това е според точния час на преминаване, така ли?
— Не чак с точност до минута. Имената се записват по азбучен ред на всеки пет минути.
— Колко души прави това? — попита Ориана.
Тя не беше пътувала извън Израел вече две години и половина и този разговор предизвикваше у нея неудържимо желание да остави всичко и да отпраши за „Бен Гурион“.
— Зависи колко натоварено е било летището в момента. Толкова рано сутринта, при това в слабия сезон, бих казала около стотина пътници.
Готова съм на всичко, за да намеря работа на десет души, които се чудят какво да правят, помисли си Ориана.
— Ще ви дам защитения си имейл. След колко време ще е готов списъкът?
— Ще отнеме около два дни — отвърна с неохота командващата.
— Да кажем, до утре сутринта — отсече Ориана, несъзнателно имитираща началника си.
48
— Мамо, трябва да тръгвам — каза Абади.
Докато разговаряше по телефона, майка му бе подредила осем различни десерта на масата.
— Направила съм ти макруд! — запротестира тя.
Като дете той беше луд по традиционните курабийки от грис и фурми, накиснати в топъл мед, но когато родителите му се върнаха във Франция, трябваше, освен с тях да се сбогува и с курабийките и оттогава при всяко свое гостуване в Париж унищожаваше по десетина макруда.
— Ще ги взема с мен, мамо. Съжалявам, но трябва да тръгвам за летището. Имам среща с един човек там, преди да излети.
— Нещо, свързано с армията ли? — попита майка му с надежда в гласа.
— Абсолютно.
— В такъв случай съм много доволна. Бог да благослови нашите войници, да им даде сили, здраве и късмет — каза тя и започна да приготвя пластмасови кутии с храна.
Ефрейтор Владислав Йермински определено ще има нужда от сили и късмет, помисли си Абади. Наред с курабийките тя сръчно опакова и останалите десерти и той си тръгна от дома на родителите си с голяма торба на „Карфур“.
— Ще останеш ли тук известно време? Ще ни дойдеш ли пак на гости? — попита го тя, когато бяха вече при вратата.
— Не знам, мамо — отвърна той. — Успях да се отскубна за два дни, а трябва да встъпя в новата си длъжност.
— В армията ли?
— В армията.
— Това не е длъжност, това е мисията на живота ти. Ще помагаш на народа на Израел да се бие с враговете си.
Може би, помисли си той, докато тичаше надолу по стълбите. Може пък наистина да се бе върнал на служба, за да допринесе с нещо за народа на Израел. Не беше поглеждал от тази страна на нещата. Най-вече си бе мислил, че по този начин ще смае враговете си в звеното, а това беше достатъчна причина, за да се съгласи. Той спря пред сградата, опитвайки се да си спомни къде беше паркирал взетата под наем кола.
От двете полицейски патрулки, спрели пред портата, излязоха четирима цивилни полицаи и бързо го обкръжиха.
— Полковник Абади? Полковник Зеев Абади?