Комисар Леже хвърли на Абади един едва ли не предизвикателен поглед.
— Разбирам, че сте тук, за да говорите със свидетелите. Ще ви разреша да го направите и може би ще се сдобиете с информация, която да опровергае записа.
И той посочи великодушно с ръка към съседното помещение, откъдето вече се надигаха гневни гласове на иврит.
Беше 11:30 ч., понеделник, 16 април.
6
От гледна точка на личния секретар този доклад не би могъл да дойде в по-неподходящ момент.
Орен продължаваше да върти плика между пръстите си. Беше обозначен и запечатан в съответствие с изискванията. „Код черен“, гласеше грифът. „Черен“ беше единственото обозначение в скалата за поверителност на разузнавателна информация, което не се отнасяше до достоверността на източника, а до важността на самия доклад — обикновено засягащ пряко израелски гражданин. Всички други разузнавателни доклади се предаваха по електронен път още от времената на телекса и факса, докато само тези с гриф „Код черен“ се връчваха на ръка на началника на разузнаването в плик с восъчен печат — като през Средновековието.
Специалното съвещание беше започнало преди половин час, което означаваше, че след минути генерал Ротелман трябваше да се появи — точно за същината на презентацията. От една страна, дадените указания бяха да не го безпокои. Но пък от друга…
От друга, докладът от „Шарл дьо Гол“ имаше пряка връзка със сигнала, предизвикал тази среща, по един странен, едва ли не пророчески начин. Орен подхвърляше плика в дланите си като горещ картоф. Той още веднъж попита секретарката:
— Сигурна ли си, че не е служил в Звено осем хиляди и двеста?
— Янив Мейдан, личен идентификационен номер осем-пет-три-едно-две-седем-две, е постъпил в бронетанковите войски, уволнил се е с чин сержант преди четири години, след което здравният му профил е бил понижен поради болки в гърба и оттогава го вземат запас като артелчик. Не е служил и ден в Осем хиляди и двеста.
Тя изрече всичко това с обичайния си снизходителен, леко надменен тон, но днес той не беше в настроение за конфронтации. Погледна часовника на стената. Съвещанието щеше да приключи до половин час, а изкушението да изчака края му, за да връчи плика на генерал Ротелман, беше огромно.
Влизам обратно на съвещанието, пусни ми бележка, ако възникне нещо — каза ѝ той колкото се може по-авторитетно.
В коридора между кабинета на шефа и заседателната зала личният секретар остави мобилния си телефон в определеното за целта номерирано шкафче, оправи ризата си пред огледалото и за момент се поколеба дали да не целуне определената за целта мезуза. После влезе с бърза стъпка в залата и се отпусна на стола си. Отсъствието му не бе привлякло внимание; всички погледи бяха приковани в презентацията. Всички, освен този на новата служителка от Звено 8200, чиито красиви очи се насочиха към плика в ръцете му. Те се спряха за миг върху големия черен печат, после се вдигнаха въпросително към неговите.
Като цяло всичко върви по план, повтаряше си успокоително той.
Всичко, ако не се смяташе загадъчното изчезване на израелски гражданин насред оживено летище, което някак странно съвпадаше с неочакваната замяна на шефа на съответната служба е тази неприкрито любопитна служителка.
Едрите капки пот, които се стичаха по челото му, също не бяха част от плана.
7
Полицейският пост на терминала беше много по-голям, отколкото външен човек би могъл да предположи. В предното помещение техници разпечатваха снимки на Янив Мейдан от записа на охранителните камери. На този етап те нямаше да бъдат разпращани до всеки пост на територията на летището и определено не до Граничната полиция, обясни инспекторът. Все пак разследваха изчезването на пътник при неизяснени обстоятелства, които не изключваха личното му желание за това.
Поканиха ги да изгледат записа на мониторите. Абади се съгласи по-скоро от любезност, после поиска да разговаря със спътниците на изчезналия.
— Едва ли ще чуете от тях отговора, който търсите — заяви Леже, преди да ги отведе в съседната зала.
Там всъщност имаше две групи свидетели: освен изпадналите в паника приятели на Янив Мейдан френската полиция бе успяла да идентифицира и трима от шофьорите, чакали пътници в салона за пристигащи. И тримата бяха израелски граждани без разрешителни за работа във Франция, информира гостите си комисар Леже. Като собственици на „копърки“ — таксита без отличителни знаци, превозващи туристи до града, — вниманието им било насочено повече към прииждащите през вратата пътници, отколкото към случващото се в салона около тях.