И макар Ориана да се радваше на всяка възможност да остане сама, тя си даваше сметка, че ще ѝ трябва помощ да носи кутиите, пък и да запомни поръчката.
— Хайде, идвай — отвърна тя и го поведе към паркинга.
Чакаха я малко след мемориалната стена, преди завоя. Полицейска кола и цивилен джип; полицаите ѝ дадоха знак да отбие, но когато свали прозореца, към нея се приближиха двама мъже с цивилни костюми.
— Лейтенант Ориана Талмор?
— Кой се интересува?
— Ние сме от Генералната служба за безопасност. Бихме желали да поговорим с вас.
И двамата бяха по-възрастни от служителите на „Шабак“, които познаваше. Единият беше възпълен и носеше кипа. Другият не беше кой знае колко слаб, но въпреки това приличаха на Лаурел и Харди, може би защото и двамата бяха облечени от глава до пети в черно.
— Трябва да занеса храна на хората ми, заети са с важна мисия.
— Няма да ви отнемем повече от петнайсет минути. Можете да оставите колата си и ние ще ви върнем.
— Не мога да отговарям на въпросите ви без разрешение на шефа на Звено осем-двеста.
— Не успяхме да се свържем с него, но имаме одобрението на генерал Ротелман, така че всичко е наред.
Ориана не беше в настроение да спори с тях. Тя даде на Томер списъка с пиците и му каза да продължава.
— Няма да бъде петнайсет минути — заяви тя, когато той настоя да изчака.
После Ориана взе служебния си пистолет от жабката, хвърли един последен поглед към любимата си джунгла от антени и се качи в джипа.
52
Един последен макруд, лепнещ от меда, стоеше върху бюрото на комисар Леже. Беше ужасно горещо. От време на време Леже навърташе копчето на радиатора наляво или надясно без видима убеденост в резултата.
Беше от онези срещи, на които страните разиграват все същите изтъркани и предвидими роли, но и двете не се чувстват свободни да прескочат ритуала и да карат по същество. Абади бе доведен за разпит с изричното предупреждение, че е заподозрян в разкриване на следствена тайна, и с отнет паспорт. Отказвайки да отговаря на въпросите, той бе заявил само, че е офицер от израелската армия и в момента е в отпуск.
Вляво от комисаря, на по-малко бюро, седеше полицейски служител и записваше стандартните въпроси на Леже и също толкова стандартните отговори на Абади. На стената зад него висеше огромна бяла дъска с данни на жертвите и час на смъртта. Имената на Янив Мейдан и двамата китайци, убити на моста, бяха написани най-отгоре с дребни букви, вероятно за да остане достатъчно място за евентуални бъдещи жертви.
— Струва ми се, че не разбирате сериозността на действията си — обяви за пореден път Леже.
— Това не са мои действия, господин комисар.
— Разкриването на подробности от неприключило разследване тук е много сериозно престъпление.
— Нямам нищо общо с това.
— Съдия-следователят ми е разпоредил да издиря и изправя пред съд лицето, предало видеозаписа на израелската телевизия.
— Господин комисар, преди двайсет минути вече ви обясних, че ваша неотложна задача е не да гоните онзи, който е разкрил информацията, а да откриете поредния израелски гражданин, набелязан за отвличане. Дадох ви всички подробности, с които разполагам относно Владислав Йермински, а вие отказвате да ме поставите в течение на мерките, предприети за неговото издирване, ако изобщо има такива.
— Не съм длъжен да ви поставям в течение на каквото и да било. Вашето нахалство просто не е за вярване.
— Нахалството е наша национална черта, точно както елегантността за вас, французите.
— Вие подигравате ли ми се?
— Опазил ме бог! Но трябва да ми помогнете да открия Владислав Йермински в хотела му, преди да откриете трупа му в реката.
Абади стана и отиде до прозореца. Сена си течеше кротко отдолу. Имаше патици, туристически корабчета и балони, откъснали се от украсата за нечий рожден ден.
— Такова искане може да ни отправи само представителят на израелската полиция — каза Леже. — Вие сте тук единствено в качеството си на заподозрян.
— Аз съм тук в качеството си на турист.
— Турист, който съвсем случайно служи в секретно звено на израелската армия.
— Аз съм просто служител по сигурността, нещо като полицай.
— За полицай доста често се споменавате в интернет.
— Повярвайте ми, господин комисар, с подобен разговор доникъде няма да стигнем, което означава, че скоро вашето име ще се споменава по-често от моето.
Леже млъкна.
— Това е всичко за днес — каза след малко той на стенографа, който стана, отдаде набързо чест и излезе.