— Моите служители претърсиха и там, но не откриха нищо.
— И все пак нека хвърлим един поглед — настоя Абади като човек, свикнал да се извинява за прищевките си. — Не си падам по блондинки, но обожавам изоставени строителни обекти.
8
Генерал Ротелман приключи с встъпителното си изказване. Неговият заместник, шефът на службата за събиране на разузнавателна информация — бригаден генерал, чието име Ориана не знаеше, но всички му викаха Зоро, — стана от мястото си, за да изнесе основната презентация, като най-напред поиска разрешение да изкаже „своята гореща благодарност на командващия“. Когато Ротелман кимна в отговор, Зоро продължи:
— Първо, бих желал да изкажа благодарност на генерал Ротелман. Господин генерал, само заради вашите наставления и лидерски качества днес сме в състояние да посрещнем всяко предизвикателство в сферата на разузнаването и да го преодолеем бързо и ефективно — добави тържествено той, обръщайки се към залата вместо към адресата на възхвалата си.
Дори по стандартите на казионното подмазване сцената беше покъртително срамна.
Генерал Ротелман кимна едва забележимо.
— Благодаря ти, Зоро, но ти си този, който предложи решението, така че ти си заслужилият — заяви той с безизразно лице.
Последното изречение, както и цялата му реч досега, можеше да се тълкува по различни начини. Ако се съдеше по блесналите му очи, Зоро го възприе като похвала.
Личният секретар даде знак за кратка кафе пауза, която Ориана използва, за да прегледа бележките си. Макар генерал Ротелман да бе говорил едва десет минути, през които бе споменал всички звена за събиране на информация, преобладаващата част от встъпителното му изказване бе посветена на 8200. Тя раздели думите му на три категории: „Лошо“, „Жалко“ и „Смахнато“.
В графата „Лошо“ попадаха неизменните оплаквания от събраната информация: била прекалено много. Това в последно време беше на устата на всички.
— Разполагаме с най-важната и могъща разузнавателна структура в целия свят — бе заявил генерал Ротелман. — Комбинация от Звено осем-двеста и специалната спогодба с американската АНС. Но за да използваме всички тези данни, събирането на информация трябва да е подчинено на аналитичната дейност, а не обратното.
На пръв поглед това беше едно празно, безсмислено изказване. Но то притежаваше свое звучене, движение и цвят, с които се открояваше в общия пейзаж, подобно на змия, пълзяща в есенните листа през гората край някой кибуц. Изричното споменаване на Звено 8200 в такава обща по смисъла си реч, предназначена уж да сплоти колектива, едва ли беше случайно.
По-нататък ставаше още по-зле и в категорията „Жалко“ попадна следното загадъчно изречение, по-заплашително от останалите:
— Наред с разширяване на сътрудничеството в информационно-аналитичната дейност между всички клонове на разузнаването ние ще обърнем специално внимание на по-строгото пресяване на хората с достъп до поверителна информация в звената за събиране на такава, особено в Звено осем-двеста.
И тогава Ротелман посочи една голяма организационна диаграма на стената, озаглавена „Разузнавателна общност на Израел“, и заговори за нуждата от затягане на сигурността. Всеки играч заемаше определено място в йерархията. Най-отгоре беше началникът на отбраната, до него беше заместникът му, а след него идваше самият Ротелман, началник на разузнаването.
Той от своя страна имаше трима заместници — един за събиране на разузнавателна информация, един за оперативна дейност и един за проучвания. Бригаден генерал Зоро, отговарящ за разузнавателната информация, ръководеше осем звена, включително Звено 8200. Но там, където според Ориана трябваше да се намира нейната секция в рамките на 8200 под прякото ръководство на началника на отбраната, имаше празно пространство.
Специалната секция не фигурираше никъде. Сигурността на Звено 8200 — хората, които търсят шпиони, защитават източници, проучват нежелано изтичане, затягат дисциплината, провеждат контраразузнавателни операции — щеше според диаграмата да се гарантира извън звеното от Оперативната сигурност. Военната полиция и дори „Шабак“.
„Шабак“, каза си Ориана, те от години искат да сложат ръка на 8200. Всъщност организацията искаше да сложи ръка върху вътрешната сигурност на всички структури. Преди беше известна само като „Шин-бет“, но с разрастването ѝ командирите държаха да се използва истинският акроним, „Шабак“ — Sherul Ha-Bitahon Ha-Khali — Генерална служба за сигурност.